Дийн Кунц - Древният враг

— Добре ще е да отпечатваме, в случай че наистина излезе нещо. — Деликатните й, почти детски ръце за момент останаха неподвижни над клавиатурата. Брайс наблюдаваше през рамото й. Тал, Джени и Лайза се извърнаха към останалите два терминала — и точно тогава всичките монитори се изчистиха. Сара се загледа в зеления екран пред себе си и най-после написа кода към програмата и зададе въпрос.

ИМА ЛИ НЯКОЙ?

Принтерът изтрака и започна да печати. Изведнъж се появи отговор.

ДА.

КОЙ СИ ТИ?

НЕИЗБРОИМ.

— Какво означава това? — попита Тал.

— Не зная — отвърна генетичката.

Сара написа отново въпроса и получи същия неясен отговор: НЕИЗБРОИМ.

— Попитай го за името — каза Брайс.

Сара се подчини и думите, които написа, се появиха моментално на трите екрана:

ИМАШ ЛИ ИМЕ?

ДА.

КАК ТИ Е ИМЕТО?

МНОГО.

ИМАШ МНОГО ИМЕНА?

ДА.

КАКВО Е ЕДНО ОТ ИМЕНАТА ТИ?

ХАОС.

КАКВИ ДРУГИ ИМЕНА ИМАШ?

ТИ СИ ОТЕГЧИТЕЛНА, ГЛУПАВА КУЧКА. ЗАДАЙ ДРУГ ВЪПРОС.

Видимо шокирана, генетичката погледна нагоре към Брайс.

— Това определено не е дума, която може да се намери в компютърните езици.

Лайза се обади:

— Не го питай кой е. Попитай го какво е.

— Да — каза Тал. — Да видим дали ще ти даде физическо описание.

— Ще помисли, че му искаме диагностичен тест — каза Сара. — Ще започне да изписва диаграми.

— Не, няма — отвърна Брайс. — Забрави ли, че не разговаряш с компютъра, а с нещо друго. Компютърът е само средство за връзка.

— О, разбира се — каза Сара. — Въпреки думата, която то употреби току-що, иска ми се да мисля за него като за добрата стара Меди.

След кратък размисъл, тя написа:

ДАЙ НИ ФИЗИЧЕСКО ОПИСАНИЕ ЗА СЕБЕ СИ.

АЗ СЪМ ЖИВ.

БЪДИ ПО-ОПРЕДЕЛЕН.

ПО ПРИРОДА СЪМ НЕОПРЕДЕЛЕН.

ЧОВЕК ЛИ СИ?

СЪДЪРЖАМ И ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ.

— Той си играе с нас — каза Джени. — Забавлява се.

Брайс изтри лицето си с ръка.

— Попитай какво се е случило с Копърфилд.

КЪДЕ Е ГЕЙЛЪН КОПЪРФИЛД?

МЪРТЪВ.

КЪДЕ Е ТЯЛОТО МУ?

НЯМА ГО.

КЪДЕ Е?

ОТЕГЧИТЕЛНА КУЧКА.

КЪДЕ СА ДРУГИТЕ, КОИТО БЯХА С ГЕЙЛЪН КОПЪРФИЛД?

МЪРТВИ.

ТИ ЛИ ГИ УБИ?

ДА.

ЗАЩО ГИ УБИ?

ТИ

Сара написа на компютъра: ПОЯСНИ.

ТИ СИ

ПОЯСНИ.

ВСИЧКИ СТЕ МЪРТВИ.

Брайс видя, че ръцете й треперят. Въпреки това се движеха по клавишите бързо и точно:

ЗАЩО ИСКАШ ДА НИ УБИЕШ?

ЗАЩОТО СТЕ ЗА ТОВА.

ИСКАШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВАМЕ САМО ЗА ДА БЪДЕМ УБИТИ?

ДА. ВИЕ СТЕ КОТИЛО. ВИЕ СТЕ СВИНИ. ВИЕ СТЕ БЕЗПОЛЕЗНИ.

КАК СЕ КАЗВАШ?

ПРАЗНОТА.

ПОЯСНИ.

НЕБИТИЕ.

КАК СЕ КАЗВАШ?

ЛЕГИОН.

ПОЯСНИ.

ПИСНА МИ НА ОНАЯ РАБОТА, ТЪПА КУЧКО.

Сара се изчерви и каза:

— Това е лудост.

— Усещам го тук около нас — каза Лайза.

Джени притисна окуражително сестра си през раменете и рече:

— Скъпа? Какво искаш да кажеш?

Гласът на момичето бе напрегнат, треперещ:

— Можеш да усетиш присъствието му. — Погледът й обходи лабораторията. — Въздухът изглежда плътен — не усещате ли? И студен. Като че нещо ще… ще се материализира точно тук пред нас.

Брайс знаеше какво иска да каже тя.

Тал улови погледа на Брайс и кимна. Той също го чувстваше.

Обаче Брайс бе сигурен, че това което чувстваха, е субективно усещане. Нищо всъщност нямаше да се материализира. Въздухът не бе по-плътен отколкото преди минута; просто изглеждаше така заради напрежението, а когато си вдървен от напрежение, напълно естествено е да поемаш по-трудно въздух. А ако въздухът е хладен… е, това се дължи на настъпването на нощта.

Екраните отново се изчистиха. После се появи:

КОГА ИДВА ТОЙ?

Сара написа: ПОЯСНИ.

КОГА ИДВА ЗАКЛИНАТЕЛЯТ?

— Господи — каза Тал. — Какво значи това?

ПОЯСНИ — написа Сара.

ТИМОТИ ФЛАЙТ.

— По дяволите — възкликна Джени.

— Това нещо познава Флайт — каза Тал. — Но как? Дали се страхува от него — или не?

СТРАХУВАШ ЛИ СЕ ОТ ФЛАЙТ?

ГЛУПАВА КУЧКА.

СТРАХУВАШ ЛИ СЕ ОТ ФЛАЙТ? — упорстваше тя.

НЕ СЕ СТРАХУВАМ ОТ НИЩО.

ЗАЩО СЕ ИНТЕРЕСУВАШ ОТ ФЛАЙТ?

ОТКРИХ, ЧЕ ТОЙ ЗНАЕ.

КАКВО ЗНАЕ ТОЙ?

ЗА МЕН.

— Очевидно — каза Брайс, — трябва да отхвърлим предположението, че Флайт е мошеник.

Сара натискаше клавишите: ФЛАЙТ ЗНАЕ ЛИ КАКВО СИ ТИ?

ДА. ИСКАМ ГО ТУК.

ЗАЩО ГО ИСКАШ ТУК?

ТОЙ Е МОЯТ МАТЕЙ.

ПОЯСНИ.

ТОЙ Е МОЯТ МАТЕЙ, МАРКО, ЛУКА И ЙОАН.

Мръщейки се, Сара спря да пише и погледна към Брайс. После пръстите й полетяха по клавишите; ИСКАШ ДА КАЖЕШ, ЧЕ ФЛАЙТ Е ТВОЙ АПОСТОЛ?

НЕ. ТОЙ Е МОЯТ БИОГРАФ. РАЗКАЗВА ЗА МОИТЕ ДЕЛА. ИСКАМ ДА ДОЙДЕ ТУК.