Дийн Кунц - Зимна луна

— И Лутър ли оправдаха?

— Да, разбира се.

— Добре тогава.

— Предложих те за похвала. И Лутър също — посмъртно. И двамата ще бъдете одобрени.

— Благодаря, капитане.

— Заслужи си го.

— Пет пари не давам за задниците в комисията и шефът да върви по дяволите. Но за мен това значи нещо, защото ти ни предлагаш.

Забил поглед в кафявата си шапка, която постоянно въртеше с кафявите си ръце, Кроуфърд отвърна:

— Трогнат съм.

Двамата мълчаха известно време.

Джак си спомняше за Лутър. Предполагаше, че и Кроуфърд си мислеше за същото.

Накрая Кроуфърд вдигна очи и каза:

— А сега лошите новини.

— Винаги е така.

— Не съвсем лоши, само дразнещи. Чу ли за филма на Ансън Оливър?

— За кой по-точно? Нали са три.

— Значи не си чул. Неговите родители и годеницата му са сключили сделка с „Уорнър Брадърс“.

— Сделка?

— Продали са правата за биографията на Ансън Оливър за един милион долара.

Джак остана безмълвен. Кроуфърд продължи:

— Според думите им те са направили сделката поради две причини. Първо, искат да осигурят неродения син на Оливър, да се погрижат за неговото бъдеще.

— Ами бъдещето на моя син? — попита ядосано Джак.

Кроуфърд вдигна глава:

— Много ли си разстроен?

— Да!

— По дяволите, Джак, кога хора като тях са се интересували за нашите деца?

— Никога.

— Точно така. Ти, аз и нашите деца сме, за да им аплодираме, когато те направят нещо високохудожествено или творческо и да почистим след тях, когато направят бъркотия.

— Не е честно — каза Джак. Той се смееше на собствените си думи. Все едно беше ченге-новак, което очакваше от живота да бъде честен, добротата — възнаградена, а злото — наказано. — А, да върви по дяволите.

— Не можеш да ги мразиш всичките за това. Просто са си такива и имат такъв начин на мислене. Никога няма да се променят. Със същия успех можеш да мразиш мълнията, леда, че е студен, и огъня, че е горещ.

Джак въздъхна, все още ядосан, но по-спокоен:

— Каза, че са сключили сделката поради две причини. Каква е втората?

— Да направят филм, който да бъде като паметник на гения на Ансън Оливър. Така се изрази баща му. „Паметник на гения на Ансън Оливър“.

— В името на Божията любов.

Кроуфърд тихо се засмя:

— Да, в името на Божията любов. А годеницата, майката на неговия бъдещ наследник, казва, че филмът ще вкара в историята противоречивата кариера на Ансън Оливър и неговата смърт.

— Каква история? Той правеше филми, не беше водач на Западния свят. Просто правеше филми.

Капитанът вдигна рамене:

— Ами, когато свършат, боя се, че ще го изкарат борец срещу наркотиците и неуморим защитник на бездомните…

— Праведен християнин, който някога искал да стане мисионер…

— Докато Майка Тереза не го посъветвала да се заеме с правенето на филми…

— И заради активното си застъпничество за справедливостта беше убит при заговор с участието на ЦРУ и фБР…

— Британското кралско семейство, Международното братство на производителите на бойлери и тръби…

— Покойния Йосиф Сталин…

— Жабока Кърмит…

— И тайната общност на равините от Ню Джърси — свърши Джак.

Те се смяха, защото ситуацията беше твърде смешна, за да се реагира на нея с нещо друго освен със смях. И защото, ако не се бяха смели, щяха да признаят властта на тези хора и уязвимостта си.

— По-добре да не ме слагат в този проклет техен филм заговори отново Джак, след като смехът му премина в кашляне. — Ще ги съдя тези задници.

— Те ще променят името ти, ще те направят ченге от азиатски произход, който ще се казва примерно Уонг, ще бъде с десет години по-стар и с петнайсет сантиметра по-нисък от теб, женен за червенокоска на име Бърта, и ти няма да можеш да им кажеш нищо.

— Хората все пак ще се сетят, че става въпрос за мен в реалния живот.

— Реалния живот? Какво е това? Тук е Кукуландия.

— Господи, как могат да направят герой от този човек?

— Те направиха герои и от Бони и Клайд.

— Антигерои.

— Добре, ами Бъч Касиди и Сънданс Кид?

— Също.

— Направиха герои от Джими Хофа и Бъгси Сийгъл. Ансън Оливър е невинен ученик в сравнение с тях.

През онази нощ, дълго след като Лайл Кроуфърд си беше отишъл, когато Джак се опита да не обръща внимание на хилядите си болежки и други неудобства и да поспи малко, той не можеше да спре да мисли за филма, за милионите долари, за тормоза на Тоби в училище, за гнусните надписи по къщата им, за недостатъчните им спестявания, за неговата пенсия по инвалидност, за Лутър в гроба, за самотната Алма с нейния арсенал и за Ансън Оливър, възкресен на екрана от някой млад актьор със симпатични черти и меланхолични очи, който излъчва доброта, невинност и благородство, надминати само от неговия сексапил.