Дийн Кунц - Зимна луна

Здесь есть возможность читать онлайн «Дийн Кунц - Зимна луна» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Зимна луна: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Зимна луна»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Дрогиран филмов режисьор превръща в огнен апокалипсис бензиностанция в Лос Анджелис. Петима загиват, между които и един полицай, а партньорът му Макгарви е тежко ранен.
Докато лежи с месеци в болницата, заплашен от опасността завинаги да остане прикован към инвалидната количка, съпругата му и малкият му син са безпомощни. Трябва да се пазят и от престъпниците, контролиращи града, и от фанатизираните почитатели на режисьора.
В уединено ранчо в Монтана Едуардо Фернандес, бащата на загиналия преди година партньор на Макгарви, забелязва странно кехлибарено сияние над вековните борове и усеща зловещо присъствие в гората. Въвлечен е в поредица ужасяващи събития, водещи до сблъсък, който заплашва разума и живота му… а може би и двете.
Нещо сякаш привлича съпругата и сина на Макгарви в ранчото, където се сблъскват със загадъчен и безмилостен враг, еднакво опасен за живите, и за мъртъвците.

Зимна луна — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Зимна луна», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Защо? — попита той.

Тя сложи ръка на рамото му.

— Може би — каза той на цветовете на екрана.

Досега той отговаряше на създанието с „не“. Сегашното „може би“ разтревожи Хедър.

— Би могло, може би — повтори детето.

Тя свали слушалките от ушите му и той накрая погледна към нея.

— Какво правиш, Тоби?

— Разговарям — отвърна той.

— На кого казваше „може би“?

— На Дарителя — обясни той.

Тя си спомни това име от съня си, омразното нещо, което се беше опитало да се представи за източник на мир, спокойствие и наслада.

— То не дава — лъжа е. То взима. Продължавай да му казваш „не“.

Тоби я гледаше втренчено. Тя трепереше.

— Разбра ли ме, скъпи?

Той кимна. Въпреки това не можеше да е сигурна, че я чува.

— Продължавай да му казваш „не“. Нищо друго освен „не“.

— Добре.

Тя хвърли електронната игра в кофата за боклук. След малко я извади, сложи я на пода и я стъпка с ботуша си. Накрая я натисна с подметката, макар че устройството беше достатъчно смачкано. Продължи да тъпче, докато не осъзна, че е излязла от контрол и се презастрахова срещу електронната игра, защото не е могла да го стори срещу Дарителя — нещото, което всъщност искаше да стъпче и да смачка.

Няколко секунди стоя така. Дишаше тежко и гледаше към пластмасовите останки. Наведе се, за да събере боклука, но после размисли, каза си: „Да върви по дяволите“ и ритна по-големите парчета в стената.

Фалстаф се изправи. Когато Хедър се върна до прозореца над мивката, ритривърът я изгледа с любопитство и отиде при смачканата игра. Започна да я души, като че искаше да разбере защо е предизвикала до такава степен яростта на неговата стопанка.

Отвъд прозореца не се беше променило нищо. Всичко беше забулено от снежната вихрушка така, както тихоокеанска мъгла можеше да забули улиците на някой калифорнийски крайбрежен град.

Тя погледна към Тоби:

— Добре ли си?

— Ъхъ.

— Не го пускай вътре в теб.

— Не искам да го правя.

— Тогава недей. Бъди твърд. Можеш да се справиш.

На плота под микровълновата печка радиото изведнъж загърмя. Сякаш беше будилник, навит да се включи в определен час и да свири пет минути музика, преди да се задейства алармата. Беше голям широкообхватен приемник с размера на две големи кутии корнфлейкс. Имаше шест обхвата, включително домашните къси, дълги и ултракъси вълни. Той обаче не беше радиобудилник и нямаше как да бъде програмиран да се включи сам в определено време. Въпреки това скалата светеше в зелено и от колоните се носеше странна музика.

Странните ритми всъщност не бяха музика. Те имаха такова отношение към музиката, каквото и купчината дървесина и винтове към готовата мебел. Можеше да разпознае множество инструменти — флейти, обои, кларинети, цигулки, тимпани, барабани — но нямаше мелодия, нямаше никаква свързана структура, дори и подобие на такава. Бяха вълни от звуци, които понякога бяха приятни за слушане, а понякога дразнеха. Звучаха ту високо, ту тихо.

— Може би — каза Тоби.

Вниманието на Хедър беше привлечено от радиото. С изненада се обърна към; сина си.

Тоби беше станал от стола си. Стоеше до масата и гледаше към радиото. Люшкаше се леко като тънка тръстика на вятъра, който само той можеше да почувства. Очите му блестяха.

— Ами… да, може би… може би…

Какофонията от звуци, която се носеше от радиото, сега заместваше преливащите едни в други цветове, които тя беше видяла на екраните на телевизора, компютъра и електронната игра. Език, на който очевидно се говореше на подсъзнателно ниво. Самата тя можеше да почувства хипнотичното привличане, макар че върху нея въздействаше много по-слабо, отколкото върху Тоби.

Тоби беше уязвимият. Децата винаги са били по-лесна плячка, естествени жертви в един жесток свят.

— … Бих искал това… хубаво… приятно — замечтано изрече момчето и въздъхна.

Ако кажеше „да“, ако отвореше вътрешната врата, може би нямаше да успее да избегне нещото този път. Може би щеше да го изгуби завинаги.

— Не! — викна Хедър.

Тя грабна кабела на радиото и го изскубна от контакта с такава сила, че щифтовете на щепсела едва не се огънаха. От контакта изскочиха оранжеви искри и долетяха към плота.

Макар и изключено, радиото продължи да издава хипнотични звукови вълни.

Тя го зяпна, без да вярва на очите си.

Тоби остана в транс, говорещ на невидимото нещо, както би говорил на някой въображаем свой връстник:

— Мога ли? Мм? Мога ли?… и ще… ти ще?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Зимна луна»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Зимна луна» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Вуду
Дийн Кунц
libcat.ru: книга без обложки
Дийн Кунц
Дийн Кунц - Маска
Дийн Кунц
Отзывы о книге «Зимна луна»

Обсуждение, отзывы о книге «Зимна луна» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x