Дийн Кунц - Зимна луна

Зареждането и криенето на оръжията беше по-скоро инстинктивна реакция на презастраховане.

Е, добре, беше сторил това, каквото щеше да стори всяко ченге на негово място. Беше се подготвил да служи и да пази 3 3 To serve and protect (англ.) — „Да служим и да пазим“ — девизът на американската полиция — Б. пр. .

По радиото в банята Боби Вий пееше „Нощта има хиляда очи“.

Зад прозорците на спалнята снегът се беше усилил. Снежинките, които преди бяха мокри и пухкави, сега бяха станали малки, по-многобройни и сухи. Вятърът отново се беше усилил. Сред черната нощ се развяваха снежни завеси.

След като майка му го предупреди да не разрешава на Фалстаф да спи на леглото и след целувки за лека нощ, след като баща му също му каза да остави кучето на пода, а светлините бяха угасени — освен червената нощна лампа — след като майка му отново го предупреди за Фалстаф, вратата на коридора беше наполовина притворена, след като мина достатъчно време, за да е сигурен, че нито майка му, нито баща му ще минат отново, за да проверят къде спи ритривърът, Тоби седна на леглото, потупа гостоприемно дюшека и прошепна:

— Тук, Фалстаф. Ела приятелю.

Кучето душеше съсредоточено около вратата, водеща към задните стълби. То тихо зави.

— Фалстаф — повтори Тоби по-високо. — Ела тук, момче, ела бързо.

Фалстаф го погледна, после отново пъхна носа си в рамката на вратата, като едновременно душеше и скимтеше.

— Ела тук — ще играем на кола или космически кораб или на каквото поискаш — подкани го Тоби.

Изведнъж надушило нещо, което не му хареса, кучето кихна два пъти и разтърси глава толкова силно, че дългите му уши шляпнаха шумно. След това отстъпи назад от вратата.

— Фалстаф — рязко и нетърпеливо прошепна Тоби.

Накрая кучето дойде при него, осветявано от червената лампа.

Светлината беше същата като в някой двигателен отсек на космически кораб или около лагерния огън на някой каубойски фургон, спрял да пренощува в пустинната прерия на Дивия Запад. Или в някой страховит храм в Индия, където Индиана Джоунс се промъкваше по коридорите и се опитваше да избяга от шайката зли хора, покланящи се на Кали, богинята на смъртта. Фалстаф скочи на леглото.

— Добро куче. — Тоби го прегърна. После със заговорнически тон му прошепна: — Добре, да видим сега. Намираме се на звезден изтребител на бунтовниците. В момента летим на ръба на Рачешката мъглявина. Аз съм капитанът и главният стрелец. Ти си свръхинтелигентно извънземно от една планета, която обикаля в орбита около Кучешката звезда. Освен това си телепат и можеш да четеш мислите на лошите извънземни, които летят в други звездни бойни кораби и се опитват да ни взривят. Те обаче не знаят това. Те не знаят. Те са раци с ръце вместо щипки. Нещо като това, рачешки ръце, щрак-щрак-щрак-щрак. Те са много, ама много зли и свирепи. Когато една майка роди осем или десет от тях, те я нападат и я изяждат жива. Чуваш ли какво ти казвам?

Фалстаф го гледаше умно в очите през цялото време на инструктажа и когато свърши, го облиза от брадичката до носа.

— Добре, значи вече знаеш. Сега да видим дали ще можем да надхитрим тези раци, като минем през хиперпространството. Ще прескочим половината галактика и те ще ни дишат праха. И така, какво трябва да направим най-напред? Да, правилно. Да сложим щитовете от космическа радиация, за да не бъде надупчен корабът ни, когато летим по-бързо от всичките микроскопични частици, през които ще минем.

Той включи лампата за четене над главата си и хвана с ръка въженцето. „Вдигаме щитовете!“ — изкомандва и спусна завесите на леглото. Изведнъж леглото се превърна в затворена капсула, която можеше с еднакъв успех да мине за каквото и да е транспортно средство, старомодно или футуристично, пътуващо бавно като ретроавтомобил или по-бързо от светлината през която и да е част на земното кълбо или извън него.

— Лейтенант Фалстаф, готови ли сме? — попита Тоби. Преди още да е започнала играта, ритривърът скочи и се шмугна през затворените завеси.

Тоби грабна въженцето и дръпна пердетата.

— Какво ти става?

Кучето отново беше при вратата за стълбите и душеше.

— Знаеш ли, ушатко, това може да се възприеме като бунт. Фалстаф пак му хвърли бегъл поглед и продължи да разследва миризмата, която го беше впечатлила.

— Изправени сме пред ракообразни, които се опитват да ни убият. Ако искаш ела да играеш куче. — Тоби стана от леглото и отиде при ритривъра при вратата. — Знам, че не ти се пикае. Татко вече те извежда навън.