Дийн Кунц - Зимна луна

Затвори вратата на кабинета и застана пред бюрото. С бързи движения започна да приготвя трите оръжия. Не искаше да предприема подобни предпазни мерки в присъствието на Хедър. Тогава трябваше да й обясни защо смята за необходимо това. Тя беше щастлива и той не искаше да разваля настроението й, докато — и освен ако — не станеше наложително. Инцидентът в гробището беше плашещ. Въпреки че се чувстваше застрашен обаче, горе на хълма не беше последвал никакъв физически удар и не беше нанесена никаква вреда. Страхуваше се повече за Тоби, отколкото за себе си, но истинският му син се беше върнал и в крайна сметка всичко беше свършило добре.

И всъщност какво толкова се беше случило? Не искаше да си припомня какво беше усетил интуитивно: едно призрачно и енигматично присъствие. И не по-осезаемо физически от вятъра. Сега все повече му се струваше, че срещата изобщо не се е състояла и no-скоро е била сън.

Той зареди 38-калибровия револвер и го сложи на бюрото. Можеше да й каже за енотите, разбира се, макар че самият той никога не ги беше виждал и те не бяха причинили вреда на никого. Можеше да й каже за пушката, която Едуардо Фернандес е стискал здраво, когато е умрял. Но старецът не беше повален от неприятел, който можеше да бъде надвит от ловни сачми. Беше го поразил сърдечен инфаркт. Инфарктът беше също толкова страшен и опасен, но не беше убиец, който можеше да бъде спрян от огнестрелно оръжие.

Напълни с патрони мосберга, вкара един в цевта и после сложи още един допълнителен патрон в тръбовидния пълнител. За всеки случая. Едуардо беше приготвил своята пушка-помпа по същия начин малко преди да умре…

Ако се опиташе да обясни всичко случило се на Хедър сега, той само щеше да я разтревожи напразно. Може би нямаше никаква опасност. Сигурно никога повече нямаше да се изправи лице в лице, с каквото и създание да беше онова от гробищата. Един-единствен подобен епизод беше достатъчен контакт със свръхестественото. Другите хора нямаха възможност да изпитат и това през живота си. Ще чака, за да види какво ще стане по-нататък. Ще се надява нищо да не се случва. Но ако нещо стане и ако получи конкретно доказателство за съществуваща опасност, тогава може би ще трябва да й разкаже. Сигурно тяхната буреносна година още не беше свършила.

Микроузито имаше два пълнителя, закрепени един към друг под прав ъгъл. Двата общо побираха четирийсет патрона. Тежестта им придаваше допълнително чувство за сигурност. Повече от два килограма смърт чакаха да бъдат изстреляни и пуснати на воля. Той не можеше да си представи такъв враг диво същество или човек — с което не би могло да се оправи узито.

Сложи колта в най-горното чекмедже отдясно, по-близо до дъното. Затвори чекмеджето и излезе от кабинета с другите две оръжия.

Преди да се промъкне през хола, Джак изчака, докато чу смеха на Тоби. После надникна в стаята. Момчето беше съсредоточило вниманието си в телевизора заедно с Фалстаф до него. Джак забърза към кухнята в края на коридора. Сложи узито в килера зад подредените кутии с корнфлейкс и други зърнени готови храни, които със сигурност нямаше да бъдат взети поне до една седмица.

Горе в тяхната спалня зад затворената врата от свързаната със стаята баня се чуваше бавна мелодия. Докато беше във ваната, Хедър беше пуснала радиото на една радиостанция, по която пускаха само стари хитове. Сега слушаше „Мечтаейки“ на Джони Бърнет.

Джак бутна мосберга под леглото, достатъчно навътре, за да не забележи Хедър пушката, когато оправя леглото сутрин. В същото време достатъчно близо, за да може да я грабне при необходимост.

„Поезия в движение“ на Джони Тилътсън. Музика от едни невинни времена. Джак дори не е бил роден, когато е била записана тази плоча.

Седна на ръба на леглото и се заслуша в музиката. До известна степен се чувстваше виновен, че не е споделил страховете си с Хедър. Но не искаше да я притеснява. Тя беше преживяла толкова много. Донякъде раняването и престоят му в болницата й се бяха отразили по-тежко на нея. Защото тя беше принудена да понася сама бремето на трудния живот, докато той се възстановяваше. Тя се нуждаеше от спокойствие.

Сигурно нямаше причина за тревога.

Няколко болни миещи мечки. Дързък малък гарван. Странно преживяване в гробището. Последното беше подходящ зловещ материал за някое телевизионно предаване от типа на „Неразгадани загадки“, но не беше толкова опасно за живота, колкото стотиците неща, които можеха да се случат в ежедневието на един полицай.