Дийн Кунц - Зимна луна

— Да — съгласи се Джак.

— Тоби е по-гладен от кучето. — Хедър извади голяма тенджера от шкафа. — Той не е обядвал и сутринта не си изяде бисквитите, които му дадох, когато излезе навън. Какво ще кажете да вечеряме по-рано?

— Чудесно — отвърна Джак и остави чувала в ъгъла. Реши да потърси някой шкаф за него по-късно.

— Има спагети.

— Идеално.

— Имаме френски хляб. Ще направиш ли салатата?

— Разбира се — каза Джак, докато Тоби даваше на Фалстаф друго парче наденица.

Като напълни тенджерата с вода на мивката, Хедър добави:

— Травис Потър ми се струва доста мил човек.

— Да, и аз го харесвам. Той ще дойде с приятелката си на вечеря другата неделя. Казва се Джанет.

Хедър се усмихна. За пръв път, откакто пристигнаха в ранчото, беше щастлив.

— Ще ставаме приятели.

— Така мисля — каза той.

Когато извади от хладилника домати, целина и маруля за салатата, Джак с облекчение установи, че нито един от прозорците на кухнята не гледа към гробището.

Тоби се втурна в кухнята заедно с кучето и останал без дъх, извика:

— Сняг!

Хедър отмести очи от тенджерата с вряща вода и спагети, обърна се към прозореца и видя как падат първите снежинки. Те бяха големи и пухкави. Вятърът беше утихнал за малко и снежинките падаха, като се въртяха във въздуха.

Тоби отиде бързо до северния прозорец. Кучето го последва, сложи предните си лапи на перваза, застана до него и също се загледа в чудото.

Джак остави настрани ножа, с който режеше доматите, и също отиде до прозореца. Застана зад Тоби и сложи ръце на раменете му.

— Първият ти сняг — отбеляза той.

— Но не и последният! — отвърна ентусиазирано момчето.

Хедър разбърка соса и се присъедини към семейството си до прозореца. Сложи едната си ръка около раменете на Джак, а с другата почеса Фалстаф по главата.

За пръв път от толкова време се почувства спокойна. Нямаха никакви финансови затруднения. Джак се беше възстановил напълно, а опасностите на градските училища и улици бяха далеч от Тоби. Хедър вече можеше да загърби лошите спомени за Лос Анджелис. Имаха куче. Сприятеляваха се с нови хора. Беше убедена, че странните притеснения, които я обземаха, откакто пристигнаха в ранчо Куотърмас, щяха да престанат.

Беше живяла в страх в града толкова дълго, че паниката й беше станала хронична. В провинциална Монтана нямаше от какво да се притеснява. Тук нямаше улични престрелки между местни банди, кражби на коли, обири на магазини, при които често се извършваха убийства. Наркодилъри не предлагаха кокаин на всеки ъгъл, нямаше улични крадци. Невръстни хулигани не обикаляха из кварталите за плячка и после не се изпаряваха из многобройните улици на града. Следователно нейният навик да се страхува от нещо беше довел до халюцинации за непознати врагове-фантоми, които я бяха споходили през първите няколко дни по тези земи.

Сега всичко беше свършило. Тази глава беше затворена. Тежките мокри снежинки падаха по земята и постепенно завладяваха тъмния терен. От време на време някоя се лепеше по стъклото и се разтапяше. В кухнята беше уютно и топло, носеше се аромат на спагети и доматен сос. Нищо не можеше така да предизвика асоциации със задоволство и благоденствие, както добре затоплената и уютна стая, докато през прозорците се вижда скован от зимата свят.

— Красиво е — каза тя очарована.

— Уха, сняг! — възкликна Тоби. — Сняг, истински сняг.

Те бяха едно семейство. Съпруга, съпруг, дете и куче. Заедно и в безопасност.

Оттук нататък щеше да мисли само като Макгарви, никога повече като Бекърман. Щеше да възприеме позитивния поглед върху нещата и да се пази от песимизма, който й беше фамилно наследство и остатък от живота в големия град.

Накрая се чувстваше свободна.

Животът беше хубав.

След вечерята Хедър реши да вземе една гореща вана. Тоби отиде в хола с Фалстаф, за да гледа на видео „Бетовен“.

Джак се отправи към кабинета, за да види какви оръжия има. Освен тези, които донесоха от Лос Анджелис — колекцията, която Хедър значително беше разширила след престрелката при бензиностанцията на Аркадян — сандъкът в ъгъла беше натъпкан с ловни пушки: пушка-помпа, 22-калибров пистолет, 45-калибров револвер „Колт“ и боеприпаси към тях.

Той спря избора си върху три оръжия от техния арсенал: красиво изработен 38-калибров колт, едрокалибрена пушка-помпа с пистолетна дръжка „Мосберг“ и едно „Микроузи“ същото като това, което Ансън Оливър беше използвал. Само че този картечен пистолет беше с напълно функциониращ автоматичен режим на стрелба. Узито беше купено на черния пазар. Странно беше, че жената на полицай се нуждаеше от незаконно придобито оръжие. Още по-странен беше фактът, че за нея беше толкова лесно да го купи.