Дийн Кунц - Непознати

На Коледа в „Сейнт Джоузеф“ имаше малцина дежурни лекари, но доктор Джарвил, който живееше в болницата, и интернистът Клинет изявиха желание да разговарят с отец Висажик за изумителното оздравяване на Емелийн Холбърг.

Клинет, млад мъж с къдрави коси, придружи Стефан до стаята за консултации, за да му покаже картона и рентгеновите снимки на момиченцето.

— Преди пет седмици започнахме да я лекуваме с намилоксиприн, ново лекарство, наскоро одобрено от Агенцията за лекарствата и хранителните продукти.

Доктор Джарвил имаше тих и приятен глас. Очите му бяха подпухнали, но беше видимо развълнуван от драстичното подобрение в състоянието на Емелийн.

— Намилоксипринът въздейства по няколко начина върху заболяване на костите като това на Емелийн — каза Джарвил. — В много случаи лекарството спира разрушаването на костите, подпомага растежа и води до натрупването на калций. В случая на Емелийн, където мишената на болестта е костният мозък, намилоксипринът създава в кухините на костите и в хаверсовите канали необикновена химична среда, която е изключително враждебна към микроорганизмите и благоприятства растежа на клетките на костния мозък, производството на кръвни клетки и образуването на хемоглобин.

— Но не действа толкова бързо — добави Клинет.

— И по принцип е лекарство, което може да задържи развитието на болестта и спре разрушаването на костите, но не и да ги възстанови — допълни Джарвил. — Е, предполага се, че ще окаже известно подобрение, но и възстановяване, каквото се наблюдава при Емелийн.

— При това с такава скорост — каза Клинет и се плесна по челото, сякаш да втълпи този изумителен факт в мозъка си, който не можеше да го възприеме.

Двамата лекари показаха на Стефан рентгеновите снимки, правени през последните шест седмици. Промените в костите и ставите на Емелийн бяха очевидни.

— Лекувахме я с намилоксиприн в продължение на три седмици, без да има видим ефект, а после изведнъж, преди две седмици, настъпи ремисия и организмът започна да възстановява увредените тъкани — продължи Клинет.

Обратът съвпадаше с първата поява на странните кръгове на ръцете на Брендън Кронин. Но Стефан Висажик не спомена за това.

Джарвил му даде още рентгенови снимки и изследвания, които показваха забележително подобрение в кръвоносните и лимфатичните съдове в костите на детето. Много от тях бяха запушени с подобно на зъбната плака вещество, което стесняваше съдовете, минаващи през тях. Но през последните две седмици отлаганията почти бяха изчезнали, кръвообращението се бе възстановило и това позволяваше възстановяване и оздравяване.

— Никой не знаеше, че намилоксипринът може да прочиства каналите — обясни Джарвил. — Няма такъв случай. Е, да, има незначително отпушване, но само като последица от овладяването на болестта. Съвсем не е като при Емелийн. Случаят й е изумителен.

— Ако възстановяването й продължи с тази скорост — каза Клинет, — след три месеца Емелийн може да бъде нормално, здраво момиче. Това наистина е феноменално.

— Тя отново може да бъде добре — съгласи се Джарвил.

Двамата се усмихнаха и отец Висажик не събра смелост да изкаже предположението, че нито думите, нито лекарството са причината за излекуването на Емелийн Холбърг. Лекарите бяха много въодушевени, затова Стефан запази в тайна вероятността излекуването на Емелийн да се дължи на някаква сила, далеч по-загадъчна от съвременната медицина.

Коледата с Луси, Франк и внуците беше забавна и оказа благотворно влияние върху Ърни и Фей Блок. Късно следобед двамата излязоха на разходка. От няколко месеца не се бяха чувствали по-добре.

Времето беше идеално за разходка — студено и свежо, но нямаше вятър. Сняг бе валял преди четири дни и тротоарите бяха почистени. С приближаването на здрача въздухът трепкаше от лилаво сияние.

Увити в дебели палта и шалове, Фей и Ърни се разхождаха, хванати за ръка, разговаряха оживено за случилото се през деня и се наслаждаваха на Коледната украса, която съседите на Луси и Франк бяха сложили в градините си. Годините сякаш отлетяха и Фей имаше чувството, че двамата с Ърни отново са младоженци и изпълнени с мечти.

От момента, в който преди десет дни, на петнайсети декември, пристигнаха в Милуоки, Фей имаше причина да се надява, че всичко ще бъде наред. Ърни изглеждаше по-добре. Походката му беше по-пъргава, а усмивката — по-весела. Явно обичта на дъщеря му, зет му и внуците беше достатъчна, за да прогони част от парализиращия страх, превърнал се в главен фактор в живота му.