Дийн Кунц - Непознати

Черпейки от опита си в разузнавателните служби през Втората световна война и по време на последвалата студена война, Александър Кристофсън бе написал няколко книги. Две от тях разказваха за промиването на мозъци. В едната Алекс описваше метода „блокажът Азраел“, наричайки го на името на един от ангелите на смъртта. И този метод обезпокоително приличаше на бариерата, която бе издигната пред паметта на Джинджър Вайс и я предпазваше от някакво травмиращо събитие в миналото й.

През вратата на кабинета достигаха приглушените звуци на музиката на струнния квартет. Алекс сложи чашата си на масичката, защото ръцете му силно се разтрепериха.

— Предполагам, че няма да се откажеш от този въпрос и да го забравиш, нали? — попита той. — Защото ти казвам, че това е най-умното, което можеш да направиш.

— Ами, обещах й да се опитам да й помогна — отговори Пабло.

— Оттеглих се преди десетина години и инстинктите ми вече не са такива, каквито бяха. Но имам много лошо предчувствие за тази история. Откажи се, Пабло. Не се срещай повече с онази жена. Не се опитвай да й помогнеш.

— Но, Алекс, аз й обещах.

— Опасявах се, че такава ще бъде позицията ти. — Алекс скръсти треперещите си ръце. — Е, добре. „Блокажът Азраел“… не е нещо, което Западното разузнаване използва, но руснаците го намират за безценно. Например, нека си представим един изключително способен руски агент на име Иван, оперативен работник с трийсетгодишна служба в КГБ. В паметта на Иван има невероятно количество свръхделикатна информация, която, ако попадне в ръцете на западняците, ще унищожи руската шпионска мрежа. Шефовете непрекъснато се тревожат, че ако отиде на мисия в чужбина, Иван ще бъде разкрит и разпитан.

— Доколкото разбирам, със сегашните психотропни средства и методи на хипноза, никой не може да запази информация в тайна от някой упорит разпитвач.

— Точно така. Колкото и да е корав, Иван ще разкаже всичко, което знае, без да го изтезават. Поради тази причина шефовете му ще предпочетат да изпратят по-млади агенти, които, ако бъдат заловени, ще разкрият не толкова ценна информация. Но, от друга страна, много ситуации изискват опитен агент като Иван, затова вероятността информацията, която той знае, да попадне във вражески ръце, е кошмар за шефовете му.

— Рисковете на професията.

— Да. Но нека си представим, че наред с всичката онази свръхсекретна информация, Иван знае и две-три неща, които са особено деликатни — толкова експлозивни, че разкриването им може да унищожи страната му. Тези спомени за операциите на КГБ може да бъдат потиснати, без да се влияе на работата му. Говорим за потискането на една много малка част от спомените му — около един процент. После, ако попадне в ръцете на врага, по време на разпитите, той пак ще издаде важна информация, но поне няма да разкрие онези няколко особено важни и опасни спомени.

— И в това се състои ролята на „блокажа Азраел“. Шефовете на Иван използват психотропни средства и хипноза, за да запечатат определени фрагменти от миналото му, преди да го изпратят в чужбина на следващата мисия.

Алекс кимна.

— Например… Да кажем, че преди година Иван е бил един от агентите, замесени в опита за убийство на папа Йоан Павел Втори. Ако паметта на Иван е блокирана, споменът за участието му в тази операция е заключен в подсъзнанието, отвъд обсега на евентуални разпитвачи, без да се влияе на работата му. Но не всяко блокиране на паметта би било достатъчно. Ако открият стандартно блокиране на паметта, разпитвачите на Иван ще се потрудят да го отстранят, защото ще знаят, че потиснатата информация е от огромно значение. Ето защо, бариерата не трябва да се пипа. „Блокажът Азраел“ е съвършен. Когато го разпитват за забранената тема, субектът е програмиран да изпадне в дълбока кома, за да не чува гласа на разпитвача, и дори да умре. Всъщност по-точно е да го наречем „спусъкът Азраел“, защото, ако се опитва да проникне в блокираните спомени, разпитвачът може да натисне спусъка, да предизвика кома и да убие Иван.

— Но инстинктът за оцеляване не е ли достатъчно силен, за да преодолее блокирането? — силно заинтригуван, попита Пабло. — Когато се стигне дотам, че Иван трябва или да си спомни и да разкрие онова, което е забравил, или да умре… потиснатият спомен сигурно ще изплава на повърхността.

— Не. — Дори на меката кехлибарена светлина на лампата до стола се виждаше, че лицето на Алекс е станало сиво като камък. — Не и при наличието на психотропните средства и методите на хипноза, които съществуват в днешно време. Контролирането на съзнанието е ужасяващо напреднала наука. Инстинктът за оцеляване е най-силният в човека, но дори той може да бъде преодолян. Иван може да бъде програмиран да се самоунищожи.