Дийн Кунц - Непознати

— Мъртва — повтори тя.

— Джинджър, трябва да ми кажеш къде си и колко назад във времето си се върнала. Трябва да ми разкажеш за първите черни ръкавици, за които са ти напомнили ръкавиците на мъжа в магазина за деликатеси.

— Мъртва.

Изведнъж, тъй като бе коленичил близо до нея, Пабло осъзна, че Джинджър диша едва-едва. Той хвана ръката й и се изуми от студенината й. Сетне притисна два пръста до китката, за да провери пулса. Слаб. Едва доловим. Илюзионистът докосна гърлото й и установи, че сърдечната й дейност е слаба и бавна.

За да не отговори на въпросите му, Джинджър бе изпаднала в много по-дълбок сън от хипнотичния унес, вероятно в кома, където не чуваше властния му глас. Пабло не бе виждал такава реакция и не бе чел за подобно явление. Беше ли възможно Джинджър да си внуши да умре само за да не отговори на въпросите му? Блокирането на паметта за травмиращи преживявания не беше нещо необикновено. В списанията по психология понякога имаше статии за такива психологични барикади пред спомените, но тези бариери можеше да бъдат премахнати, без да се убива хипнотизираният. Едва ли имаше толкова ужасно преживяване, че човекът да предпочетеше да умре, вместо да си го спомни. Но пулсът на Джинджър ставаше все по-слаб и неравномерен.

— Слушай, Джинджър. Не е необходимо да ми отговаряш. Няма да ти задавам повече въпроси. Приключих с въпросите. Кълна се. — След продължително и ужасяващо колебание, Пабло усети, че пулсът й леко се учестява. — Вече не ме интересуват черните ръкавици, нито нещо друго, Джинджър. Единственото ми желание е да те върна в настоящето и да те извадя от транса. Чуваш ли ме? Моля те, чуй ме. Моля те. Приключих с въпросите си към теб.

Пулсът й стана по-равномерен. Дишането й се нормализира. Докато Пабло говореше окуражително, състоянието й бързо се подобри. Красивото й лице възвърна цвета си.

За по-малко от минута Пабло я върна в двайсет и четвърти декември и я събуди.

Тя примига и попита:

— Нищо не стана, нали? Не можа да ме върнеш толкова назад в миналото.

— Ти беше там.

— Но ти трепериш, Пабло? Защо? Какво има? Какво стана?

Този път Джинджър отиде в кухнята и наля бренди.

По-късно, на прага на апартамента на Пабло, когато си тръгваше, Джинджър каза:

— Нямам представа какво може да е това. Не ми се е случвало нищо толкова ужасно, че да предпочета да умра, отколкото да го разкрия.

— В миналото ти има нещо много травмиращо. Инцидент с мъж с черни ръкавици и „лице с тъмна стъклена маска“, както ти се изрази. Вероятно мотоциклетист като онзи, който те е уплашил на Стейт Стрийт. Ти си заровила дълбоко в паметта си този инцидент и си твърдо решена да не го разкриваш на каквато и да е цена. Мисля, че трябва да кажеш на доктор Гудхаузен какво се случи днес тук и да му позволиш да се заеме със случая.

— Гудхаузен е твърде традиционен и муден. Искам ти да ми помогнеш.

— Няма отново да рискувам да те хипнотизирам и разпитвам.

— Освен ако не намериш подобен случай, описан в научната литература.

— Едва ли. За петдесет години съм прочел много неща за психологията и хипнозата, но не съм попадал на такова нещо.

— Но ще провериш, нали? Обеща ми.

— Ще видя какво ще мога да направя.

— И ако научиш, че някой е разработил ефективен метод за преодоляване на такова блокиране на паметта, ще го приложиш върху мен.

Джинджър беше озадачена, но и значително по-малко обезпокоена, отколкото когато влезе в апартамента на Пабло. Поне бяха стигнали донякъде. Бяха идентифицирали проблема — загадъчно травмиращо преживяване в миналото — и макар да не бяха разбрали всеки детайл, знаеха, че това е тъмно петно, което чака да бъде изследвано. С течение на времето щяха да намерят начин да го изтълкуват и когато го разкриеха, Джинджър щеше да знае каква е причината за пристъпите на пориомания.

— Кажи на доктор Гудхаузен — повтори Пабло.

— Възлагам всичките си надежди на теб.

— Адски си упорита.

— Не. Само настоятелна.

— Своенравна.

— Само решителна.

— Acharnee! 5 5 Очарован съм (фр). — Б.пр.

— Щом се върна в „Пазител на залива“, ще потърся тази дума в речника и ако е обидна, ще съжаляваш, когато дойда пак в четвъртък.

— Не в четвъртък. Проучването ще отнеме време. Няма да те хипнотизирам отново, ако не открия подобен случай, не проследя процедурата и не се уверя, че другите преди мен са успели.

— Добре, но ако не ми се обадиш в петък или в събота, вероятно ще нахлуя с взлом в апартамента ти. Не забравяй, че си най-голямата ми надежда.