Дийн Кунц - Непознати

„Не сбъркахме, че дойдохме — помисли Джорджа. — Слава Богу, постъпихме правилно.“

— Може и да не си спомняш, но в онзи петък вечерта през юли ти оказа първа помощ на Марси, Джинджър — каза Джорджа.

Джинджър примигна.

— Всъщност бях забравила. Марси ли беше онова дете? Но, да, разбира се.

— Спряхме на осем километра западно от мотела. Гледката на юг беше прекрасна и искахме да си направим снимки.

— И в този миг минах аз. Ти нагласяше фотоапарата, а съпругът ти и Марси се бяха качили на предпазния парапет.

— Не исках да застават толкова близо до насипа. Но Алън настоя, че това е най-хубавото място за снимка. Наумеше ли си нещо, нямаше смисъл да се спори с него.

Но преди Джорджа да натисне копчето на фотоапарата, Марси се подхлъзна и падна назад, като се претърколи в десетметровия насип. Джорджа изпищя, хвърли фотоапарата, прескочи предпазния парапет и се спусна към дъщеря си. Щом стигна до нея, тя чу, че някой вика: „Не я местете! Аз съм лекар!“ Гласът беше на Джинджър Вайс, която бързо слезе по насипа. Марси лежеше неподвижно, но не беше в безсъзнание, а само зашеметена. Джинджър я прегледа и установи, че не си е ударила главата. Марси започна да плаче, защото левият й крак беше прегънат под странен ъгъл и Джорджа беше сигурна, че е счупен. Но Джинджър я успокои. Накрая се оказа, че Марси се е отървала само с няколко драскотини и охлузвания, защото склонът не беше каменист и бе обрасъл с трева.

— Бях възхитена от теб — добави Джорджа.

— От мен? — изненада се Джинджър. — Но аз не направих нищо особено. Само прегледах Марси.

— Ти си млада, красива и женствена и в същото време — лекарка. Способна, делова и съобразителна. А аз винаги съм мислила, че съм родена за сервитьорка и нищо повече, но срещата ни запали огън в мен. После, когато Алън ни напусна, не се отчаях. Сетих се за теб и реших да постигна нещо повече. В известен смисъл, ти промени живота ми.

Двете сложиха пътническите чанти в багажника на колата и Джинджър даде ключовете на Доминик.

— Поласкана съм, Джорджа. Но ти ми приписваш твърде голяма заслуга. Ти сама си променила живота си.

— Но ти беше примерът, който ми бе необходим.

Джинджър се почувства неудобно.

— Мили Боже! Досега никой не ми беше казвал, че съм пример в живота му. О, миличка, наистина преувеличаваш.

— Не й обръщай внимание — каза Доминик на Джорджа. — Тя наистина е най-добрият пример за подражание, който съм виждал.

В този миг Джорджа се увери, че сърцето на Доминик принадлежи на Джинджър. Джорджа трябваше да прогони писателя от романтичните си фантазии. Погледнеше ли Джинджър, в очите му блясваха искри на желание и силна привързаност. Същият израз се четеше и в очите на лекарката. Но най-странното беше, че Джинджър и Доминик явно не съзнаваха силата на чувствата си един към друг.

Потеглиха към мотел „Спокойствие“, който се намираше на петдесет километра на запад. На изток се стъмняваше. Доминик и Джинджър разказаха на Джорджа какво се бе случило преди пристигането й. Безпокойството й нарасна. Докато пътуваха през дивата пустош и покрай назъбените, черни планини под тъмночервеното небе, Джорджа се запита дали това място ще бъде прагът на новото начало… или подстъпът към гроба.

Самолетът „Лиър“ се приземи в Солт Лейк Сити, Юта, и Джак Туист бързо се прехвърли на „Чесна Турбо Скайлейн РГ“, пилотиран от учтив, но необщителен мъж с големи мустаци. Те пристигнаха в Елко, Невада, в четири петдесет и три следобед.

Джак взе такси, помоли да го закарат в местната агенция за коли под наем и взе джип „Чероки“.

Той не си направи труда да търси преследвачи, докато пътуваха към агенцията. Противниците му явно разполагаха с големи ресурси и колкото и усилено да се опитваше да им се изплъзне, имаха достатъчно хора и възможности да го проследят навсякъде.

Джак подкара джипа, като този път непрекъснато поглеждаше в огледалото за обратно виждане, но не забеляза съмнителни превозни средства.

Отиде до супермаркета, който бе видял, докато пътуваше с таксито, спря на тъмния паркинг, слезе от джипа и огледа улицата.

Не забеляза никого.

Но това не означаваше, че преследвачите му не са някъде там.

Джак влезе в супермаркета и купи карта на окръга, фенерче, прясно мляко, два пакета осолено и изсушено говеждо месо, кутия с понички с шоколад и нещо с етикет „шунков пастет“.

Той излезе от магазина и отново огледа тъмната улица, но не видя нищо подозрително.

Джак се приближи до джипа, отвори една от чантите и извади раница, пистолет „Берета“, пълнител, кутия с патрони трийсет и втори калибър и заглушител. Сложи покупките в раницата, монтира заглушителя на пистолета и пъхна пълнителя в ръкохватката. Сетне натъпка патроните в джобовете на коженото си яке и затвори задната врата на джипа.