Дийн Кунц - Непознати

Джак седна зад волана и сложи беретата на седалката до себе си. После запали фенерчето и разучи картата на Елко Каунти. Накрая угаси фенерчето и прибра картата. Беше готов да посрещне врага.

През следващите пет минути кара из Елко, прилагайки всеки номер, който знаеше, за да открие евентуални преследвачи, но не забеляза никого.

Джак спря в края на задънена улица и извади от раницата уред за засичане на проследяващи устройства. Приемникът беше с размера на два пакета цигари, имаше телескопична антена и приемаше всички радиочестоти на ултракъси вълни. Ако към джипа беше прикрепен предавател, докато Джак бе пазарувал в супермаркета, приемникът щеше да улови сигналите и да започне да пиука пронизително. Джак насочи антената към джипа и бавно го обиколи.

Нямаше проследяващо устройство.

Той прибра уреда, седна отново зад волана и се замисли. Не го следяха и не го подслушваха. Имаше ли логика в това? Когато бяха оставили пощенските картички от мотел „Спокойствие“, противниците му сигурно вече са били наясно, че Джак веднага ще отиде в Невада. Те несъмнено знаеха, че е потенциално опасен и едва ли щяха да му позволят да заговорничи срещу тях на собствената им територия.

Джак се намръщи и включи двигателя.

Докато пътуваше със самолета, той бе обмислил положението и бе стигнал до няколко извода за самоличността и намеренията на враговете си. Но сега реши, че онова, което става в действителност, е много по-странно от теориите му.

Фактът, че никой не го наблюдава, го озадачи.

Необяснимото винаги го смущаваше.

Щом не можеше да проумее ситуацията, той явно пропускаше нещо важно. А това означаваше, че може да му пръснат черепа, когато най-малко очаква.

Предпазливо и бдително, Джак потегли на север по шосе номер 51. След малко зави на запад и мина по няколко черни пътища, приближавайки се крадешком и по заобиколен маршрут към мотел „Спокойствие“. Когато облаците се дръпнаха от луната, той угаси фаровете и продължи да кара, воден единствено от светлината й. Очите му скоро се приспособиха към мрака.

Джипът изкатери поредното възвишение и Джак видя мотел „Спокойствие“ — самотна група светлини в огромната дива пустош, на около два километра на югозапад. Джак не искаше да известява присъствието си, затова щеше да продължи пеша.

Остави беретата в джипа и взе картечния пистолет „Узи“, макар че още не очакваше неприятности. Противниците му — които и да бяха — не го бяха примамили да измине целия този път само за да го убият. Можеха да го очистят в Ню Йорк, ако това беше единственото им желание. Но за всеки случай Джак се подготви да окаже съпротива.

Той взе раницата с провизиите, самонасочващ се микрофон и прибора за нощно виждане „Стар Трон“. После си сложи ръкавици и скиорска шапка.

Вървенето го освежи. Нощта беше студена и вятърът — приятен.

Джак очакваше, че ще се наложи да се крие в дивата пустош, веднага щом пристигне в Невада, затова се бе облякъл подходящо — наполеонки, джинси, пуловер, кожено яке с дебела подплата и високи туристически обувки. Членовете на екипажа на самолета „Лиър“ се изненадаха, като го видяха, но се държаха с него както подобава, защото дори един грозен, кривоглед човек като него, облечен като обикновен работник, предизвикваше уважение, след като можеше да си позволи да наеме частен самолет.

Хълмовете, голата земя, скалите, и високите, сухи треви бяха осветени от луната и имаха неясен, млечнобял оттенък, но когато облак закриеше небесното светило, се възцаряваше непрогледен мрак.

Най-после Джак стигна до удобна наблюдателна позиция на южния склон на хълм, намиращ се само на около петстотин метра зад мотел „Спокойствие“, седна и сложи до себе си картечния пистолет и раницата.

Приборът за нощно виждане увеличаваше осемдесет и пет хиляди пъти наличната светлина. Джак го взе и се съсредоточи върху мотела. Задната част се виждаше ясно и той реши, че няма наблюдатели.

Джак прибра прибора за нощно виждане в раницата и извади самонасочващия се микрофон, който приличаше на футуристична пушка. Усилвателят долавяше разговор от четиристотин-петстотин метра и много по-отдалеч, ако атмосферните условия бяха добри. Джак си сложи слушалките, насочи микрофона към прозореца със спуснатите завеси на втория етаж и веднага чу развълнувани гласове. Но до него достигаха само откъслечни думи, защото стаята беше затворена, а навън духаше силен вятър.

Джак грабна картечния пистолет и другите си неща и се приближи на сто метра до сградата. И когато този път насочи микрофона към прозореца, той чу всяка дума, произнесена зад стъклата и завесите. Джак различи шест, а може би и повече гласове. Хората там вечеряха и правеха комплименти на готвача, мъж на име Нед, и на помощничката му Санди за пуйката с пълнеж от орехи и другите ястия.