Дийн Кунц - Непознати

— Спомняш ли си нещо? — попита Ърни.

— Искам да погледна банята — каза Доминик.

Той прояви интерес към мивката, която се явяваше в повтарящия се кошмар. Но когато я погледна, видя, че не е същата.

— Тази мивка е друга — рече Доминик. — Онази беше стара, с гумена запушалка на канала.

— Непрекъснато обновяваме мотела — каза Ърни.

— Купихме я преди осем-девет месеца — добави Фей — и сменихме старата, но цветът е същият.

Доминик остана разочарован, защото беше убеден, че когато докосне мивката, ще си спомни нещо от онези забравени дни. В края на краищата, съдейки по неподправения ужас на кошмара, на това място явно му се бе случило нещо страшно, следователно мивката би трябвало да събуди спомените в подсъзнанието му. Той допря ръце до новата мивка, но не почувства нищо.

— Спомняш ли си нещо? — повтори Ърни.

— Не. Само усещам някакви неприятни вибрации. Ако имам време, мисля, че атмосферата в банята може да разбие преградите в паметта ми. Довечера ще спя тук, ако, разбира се, нямате нищо против.

— Няма проблем — рече Фей. — Банята е на твое разположение.

— Предчувствам, че тук кошмарът ще бъде по-неприятен отвсякога — каза Доминик.

Макар да беше един от най-уважаваните съвременни художници и музеите усърдно колекционираха картините му, и да имаше поръчки да рисува за президента на Съединените щати и други известни личности, Паркър Фейн не беше толкова възрастен и със сигурност не толкова важен и надут, че да не изпитва вълнение от интригата, в която бе замесен от името на приятеля си Доминик Корвези. За да бъде преуспяващ художник, човек се нуждаеше от зрялост и сериозно възприемане на действителността, чувствителност и всеотдайност, но, от друга страна, трябваше да запази и детското си любопитство, невинност и усещане за развлечения. Паркър се придържаше към тези неща повече от всеки друг художник. Ето защо, той изпълняваше с приключенски дух ролята си в плана на Доминик.

Всеки ден, докато взимаше пощата на писателя, Паркър се преструваше, че изпълнява задълженията си, без да изпитва никакви подозрения към вероятността да го наблюдават, но всъщност крадешком се озърташе дали наоколо няма шпиони, ченгета или други преследвачи. Но така и не видя нищо съмнително.

И всяка вечер, когато излизаше от дома си и отиваше в различни телефонни кабини, за да чака предварително уговореното обаждане на Доминик, той дълго шофираше насам-натам, връщаше се по същия път и правеше внезапни завои, докато се увереше, че не го следят.

Малко преди девет в неделя вечерта Паркър се приближи до телефонната будка до спирка номер седемдесет и шест. Валеше проливен дъжд, който изопачаваше света навън и прикриваше Паркър от любопитни погледи.

Той беше с шлифер и непромокаема сиво-кафява шапка с обърната надолу периферия, така че водата да не се стича във врата му. Фейн имаше чувството, че е герой от роман на Джон льо Каре и това много му допадаше.

Телефонът иззвъня точно в девет.

— В мотел „Спокойствие“ съм. Това е мястото, Паркър — каза Доминик.

Писателят имаше да му разказва много неща — обезпокоителното преживяване в грила, никтофобията на Ърни и странните снимки, които и семейство Блок бяха получили.

Но дискретността беше абсолютно задължителна. Ако мотел „Спокойствие“ наистина беше центърът на забравените събития от по миналото лято, телефонът там може би се подслушваше. Ако чуеха за снимките, подслушвачите щяха да разберат, че сред тях има предател и щяха да го намерят и тогава посланията от него щяха да престанат да пристигат.

— И аз имам новина — рече Паркър. — Госпожица Табита Уикъм, издателката ти, е оставила съобщение на телефонния ти секретар. Направили са допечатка на „Здрач във Вавилон“ и сега в книжарниците има сто хиляди екземпляра.

— Мили Боже, съвсем забравих за книгата! Откакто преди четири дни бях в дома на Ломак, не мисля за нищо друго, освен за онова невероятно явление.

— Госпожица Уикъм има още добри новини, затова обади й се веднага, щом имаш възможност.

— Добре… Видя ли някакви интересни снимки?

— Не. Няма и забавни бележки. Но по пощата пристигна нещо, от което шапката ти ще хвръкне, приятелю. Ти си разпознал три от имената на плакатите с луните в къщата на Ломак, но искаш ли да чуеш кой е четвъртият?

— Джинджър? О, забравих да ти кажа. Името й е записано в регистъра на мотела. Доктор Джинджър Вайс от Бостън. Смятам утре да й се обадя.