Дийн Кунц - Фалшива памет

— Изглежда, заспа само защото аз ти казах да го направиш — рече Дъсти, който още се преструваше, че търси знамения в облаците.

— Така ли? Е, това е нещо ново, братко. Отсега нататък ще правя, каквото кажеш.

— Едва ли.

— Ще видиш.

Дъсти пъхна дясната си ръка в джоба на джинсите си и докосна сгънатите страници от тефтерче, които бе намерил в кухнята на Скийт. Замисли се дали пак да не о попита за доктор Йен Ло, но интуицията го предупреди, че името може да предизвика втори пристъп на кататония, последван от още един отчайващ и неразгадан диалог.

— Водопадите — рече Дъсти.

Скийт дори не вдигна глава.

— Какво?

— Във вълните разпръсват.

Скийт вдигна глава, но не каза нищо.

— Борови игли.

— Борови игли?

Дъсти се обърна към него.

— Това говори ли ти нещо?

Скийт се залови с десерта — ягоди със сметана и кафява захар.

— Мисля, че съм го чувал някъде.

— Убеден съм. Защото аз го чух от теб.

— От мен? — Скийт изглеждаше искрено изненадан. — Кога?

— Преди малко. Когато беше… в безсъзнание.

— Странно. Неприятно ми е да мисля, че литературата е в гените ми.

— Това гатанка ли е?

— Гатанка? Не. Стихче.

— Пишеш поезия? — недоверчиво попита Дъсти, защото знаеше колко старателно Скийт избягва всички аспекти на света, който обитава баща му, професорът по литература.

— Не са мои. Не знам името на поета. Японец от древността. Хайку. Сигурно съм го прочел някъде и несъзнателно съм го запомнил.

— Хайку — повтори Дъсти, като се опита, но не успя да открие полезен смисъл в новата информация.

Използвайки лъжичката като диригентска палка, Скийт издекламира:

Изведнъж думите вече не прозвучаха като безсмислен брътвеж.

Дъсти си спомни за една оптична измама, която преди много години бе видял в списание. Рисунка с молив на гъсти редици от дървета — борове, елхи, смърчове и елши, на име „Гора“. Съпътстващият текст твърдеше, че гората крие много по-сложен пейзаж, който ще видиш, ако се откажеш от очакванията си, ако забравиш заглавието и ако надникнеш през повърхностното изображение. И тогава ще съзреш коренно различна сцена. След десет минути, отчаян, Дъсти бе блъснал настрана списанието и после с периферното си зрение забеляза скрития град. Когато отново се втренчи в рисунката, той видя готическа метрополия с гранитни сгради и тесни улици, вплетени дълбоко в сенките между създадените от човека студени, сиви скали, извисяващи се на фона на мрачното небе.

По същия начин се изясни и смисълът на шестте думи, произнесени от Скийт. Намерението на поета беше очевидно. „Водопадите“ ляха ветрове, които брулеха иглите на боровете и ги отнасяха в морето. Това беше съвършено, емоционално наситено и проницателно наблюдение на природата и задълбоченият анализ със сигурност би доказал многобройни метафорични значения, свързани с човешкото състояние.

Но намерението на поета не беше само смисълът на онези три кратки реда. В тях имаше друго тълкувание, където се криеше важно значение за Скийт, докато бе изпаднал в онзи странен транс. Но сега той явно бе забравил всичко това. Скийт бе нарекъл всеки ред „правило“ , макар че не бе обяснил дали тези загадъчни правила се отнасят за поведение, процедура, спорт или игра.

Дъсти искаше да седне на леглото до брат си и да продължи да го разпитва. Но се опасяваше, че ако му упражни натиск, Скийт отново ще изпадне в кататонично състояние и следващият път няма да излезе лесно от него.

Пък и двамата бяха прекарали тежък ден. Въпреки че бе спал и ял, Скийт сигурно бе капнал от умора като Дъсти.

Лопата.

Кирка.

Секира.

Чукове, отвертки, триони, бормашини, клещи, гаечни ключове, дълги стоманени гвоздеи.

Макар че кухнята още не беше безопасна и трябваше да претърси и другите стаи в къщата, Марти не можеше да престане да мисли за гаража, изброявайки наум множеството инструменти за мъчение и смърт, намиращи се там.

Тя не устоя на решението си да не влиза в гаража, за да избегне риска да бъде сред смъртоносни изкушения, когато Дъсти се върне. Марти отвори вратата между кухнята и гаража и запали лампата.

Вниманието й мигновено беше привлечено от дъската, но която бяха окачени градинските инструменти. Не се беше сетила за тях.

Мистрии. Ножица. Малка лопата. Резачка.

Скийт шумно изстърга остатъците от кафява захар от чашата с десерта.