Дийн Кунц - Фалшива памет

Болката от изтръпналите й ръце предизвика сълзи в очите й. Тя ги избърса с ръкава на блузата си, но зрението й остана замъглено.

Марти още си представяше острите ръбове на счупената винена бутилка и беше толкова уплашена от потенциала си за насилие и от несъзнателните си намерения, че се парализира от страх.

Трябваше да действа. В това беше надеждата. Но съзнанието й още не се беше прояснило, за да разсъждава и анализира и после разумно да избере правилното и най-ефективно действие.

Марти събра сили, отдалечи се от хладилника, прекоси кухнята и се приближи до шкафа, където беше само допреди няколко минути.

Пръстите й се вкопчиха в дръжката. Тя издърпа чекмеджето и видя лъскавата ножица.

Ръцете й се разтрепериха, но Марти успя да измъкне чекмеджето и да го занесе до контейнера за отпадъци. Тя смяташе да изсипе там съдържанието, но ножицата, тракаше, блъскайки се в другите предмети. Марти се уплаши толкова много, че изпусна чекмеджето в контейнера.

Том Уонг донесе резултатите от второто изследване на кръвта на Скийт. Предсказанието на доктор Донклин се сбъдна. Загадката за състоянието на Скийт остана неразкрита.

През последните няколко часа той не бе взимал наркотици. Остатъците от сутрешния коктейл бяха едва забележими.

Ако проблемът беше хранително отравяне или особено ботулизъм, комата щеше да бъде предшествана от повръщане, болки в стомаха и диария. Но Скийт нямаше такива оплаквания.

И макар че не проявяваше ясни симптоми на апоплексия, вероятността от мозъчен кръвоизлив, емболия или тромбоза не трябваше да бъде отхвърляна.

— Случаят вече не е за рехабилитация — реши доктор Донклин. — Къде предпочитате да го закараме?

— В болница „Хоуг“, ако имат свободно легло — отговори Дъсти.

— Тук става нещо — каза Том Уонг, привличайки вниманието им към електрокардиографа.

Звукът на апарата беше изключен и нито Дъсти, нито доктор Донклин бяха забелязали, че пулсът на Скийт се беше учестил. Дигиталният екран показваше петдесет и четири удара в минута.

Скийт изведнъж се прозя, протегна се и отвори очи.

Пулсът му продължаваше да се повишава.

Скийт премигна, като видя Том Уонг, доктор Донклин и Дъсти и попита:

— Хей, какво става тук? Купон ли има?

Марти изхвърли в контейнера пълната до половина бутилка вино и още две, които не бяха отворени.

В мокрото помещение също имаше ужасяващи оръжия. Шише с амоняк, който можеше да те ослепи и задуши. Белина. Тя изхвърли всичко на боклука.

После се сети, че в кухнята има кибрит.

Щом човек бе способен да издере лицето на невинна жертва със счупена бутилка и е достатъчно опасен, за да избоде с ключа за стартер окото на любимия си, тогава запалването на къщата не би представлявало морално препятствие.

Марти изхвърли кибрита в контейнера. Клечките изтракаха като опашката на гърмяща змия.

Тя бързо се върна във всекидневната. Трябваше да свърши още много неща.

Марти изхвърли газовата запалка за камината, после изведнъж се разтревожи от вероятността, че може да е пуснала газта. Нямаше причина да го прави, нито такъв спомен, но бе изгубила доверие в себе си.

Не смееше да се довери на себе си.

Ако газта изтичаше, една-единствена искра щеше да предизвика силна експлозия, която да разруши къщата.

Марти се върна във всекидневната.

Не миришеше на газ. Нито се чуваше съскане.

Тя се успокои малко и отиде в кухнята, но отново се притесни, че е пуснала газта.

Това беше абсурдно. Марти не можеше да прекара остатъка от живота си, като непрекъснато ходи до всекидневната и проверява камината. Тя не страдаше от пиромания или амнезия, за да не помни какво прави.

Неизвестно защо, Марти се замисли за вътрешната чакалня на доктор Ариман, където по време на сеанса на Сюзан бе прочела част от един роман. Помещението беше приятно за четене. Нямаше прозорци. Нито досадна музика. Нищо не те разсейваше.

Стая без прозорци. Но въпреки това не беше ли стояла пред огромен прозорец, през който гледаше как по крайбрежието се излива проливен дъжд?

Не, това беше сцена в романа.

— Изключително вълнуващ — каза на глас тя, макар че беше сама. — Написан е добър. Сюжетът е увлекателен, а героите — колоритни. Харесва ми.

Изведнъж Марти се разтревожи от усещането за пропуск във времето. Тя почувства, че в деня й бе имало празнота, през която се бе случило нещо ужасно.

Марти погледна часовника си и се изненада, че е станало толкова късно. Пет и дванайсет минути. Денят бе отминал заедно с дъжда.