Дийн Кунц - Фалшива памет

Да, и още как! Несъмнено по цели дни лапите на хитрия пор шареха по клавиатурата, пишейки самовъзхвали.

— После ще ви покажем какво можем да правим с различните байтове в Мрежата, свързани с Ариман.

— Дерек е страхотен с компютъра — похвали го Ламптън. — Търсим Ариман из цялата Мрежа. Няма защита, която Младши да не може да преодолее.

— Мисля, че видяхме достатъчно — каза Дъсти.

Марти го хвана за ръката и го дръпна настрани. Лицата и на двамата бяха ужасени.

— Когато продаваше къщата на Ариман и го представяше на първия собственик, Сюзан поиска да отида да видя жилището. Каза, че къщата била зрелищна и много внушителна. Срещнахме се там. Това беше денят, когато тя за пръв път я показа на Ариман и се запозна с него. И аз се запознах с него тогава. Тримата… разговаряхме малко.

— Господи… Спомняш ли си…

— Опитвам се. Но не съм сигурна. Може би говорехме за книгата му. Тогава, преди осемнайсет месеца, е била публикувана наскоро. И ако съм осъзнала що за книга е… вероятно съм споменала нещо пред Дерек.

Дъсти разбра до какъв ужасяващ извод водят разсъжденията й.

— Спри, престани да мислиш за това. Ариман щеше да преследва Сюзан при всяка положение. Тя беше много красива и той я е бил набелязал, преди ти да се появиш.

— Може би.

— Категорично.

Ламптън се обърна към тях, за да чуе какво си говорят.

— Наистина ли познаваш онзи противен производител на популярни психологически тъпотии?

Марти му отправи смразяващ кръвта поглед и отговори:

— Всички ще умрем заради теб.

Ламптън помисли, че това е шега и оголи малките си, остри зъби.

— Ще умрем заради детинската ти завист и конкуренция.

Клодет се притече на помощ на Ламптън, досущ сияйна валкирия, долитаща да помогне на ранения си воин.

— В това няма нищо детински. Ти не разбираш академичния свят, Мартина. Не разбираш интелектуалците.

— Нима? — нахвърли се Марти.

Дъсти долови в думите й силна ненавист и се зарадва, че колтът не е у Марти.

— Конкуренцията между хора като Дерек не се отнася до егото или личните интереси — продължи Клодет, — а до идеи . Идеи, които формират обществото, света и бъдещето. За да бъдат изпробвани, закалени и готови за приложение, те трябва да посрещнат предизвикателствата и да дискутират с всякакви хора и във всички области.

— Като читателската страница „Амазонка“ — гневно отбеляза Марти.

Клодет остана невъзмутима.

— Битката на идеи е истинската война, а не детинската конкуренция, както ти се опитваш да я опишеш.

Валит излезе от стаята и застана в коридора, за да гледа отдалече.

Скийт събра смелост и каза:

— Марти има право.

— Когато не вземаш лекарствата, преценката ти не е достатъчно адекватна, за да бъдеш добър съюзник, Холдън — каза Ламптън.

— Аз го приемам — възрази Дъсти.

Клодет се разпали още повече, отколкото Дъсти я бе виждал.

— Вие мислите, че животът е видеоигра, филм, мода, футбол и градинарство, но не е така. Идеите осмислят живота. Хората с идеи като Дерек формират света — правителството, религията, обществото, всеки аспект на културата ни. Повечето хора предпочитат да мързелуват, прекарват дните си с незначителни неща, занимават се с глупости и живеят, без дори да съзнават, че такива като Дерек са създали това общество и го управляват с властта на идеите си.

Конфронтацията бързо прерастваше в конфликт с митични измерения.

— „Осмели се да бъдеш най-добрия си приятел“ и „Научи се да обичаш“ — тези ли идеи формират обществото? — попита Марти.

— Двете книги не може да се сравняват — възрази Ламптън.

Клодет мина пред Ламптън, сякаш да го защити физически с тялото си, но също и за да допре задника си до него.

— Дерек пише образни, сериозни и психологически задълбочени произведения, съдържащи взискателно сътворени идеи. Ариман бълва популярна психологическа помия.

Дъсти не бе виждал майка си да сваля леденостудената си маска и да разкрива сексуалната си същност и се надяваше никога повече да не стане свидетел на това. Онова, което я възбуждаше, не бяха идеите, а мисълта, че те означават власт. За нея истинския афродизиак беше властта — не онази на генералите, политиците и борците, нито дори на серийните убийци, а на хората, които формираха мисленето на генералите, политиците, министрите, преподавателите, адвокатите и филмопроизводителите. Властта на манипулацията.

— Ти още не разбираш нищо — ядоса се Марти. — За да защитиш „Осмели се да бъдеш най-добрия си приятел“, ти направи така, че да изгорят къщата ни. Все едно, че си я запалила ти. Заради теб стреляха по Скийт и Чешита. Мислиш, че случилото се снощи е фантазия на раздвоена личност, Клодет, но това е реалност. Куршумите са били истински. И синките им са истински. Тъпите ти идеи какво представлява дебатът и че тормозът е също като разумната дискусия — това е оказало въздействие върху пръста, който е натиснал спусъка. Така ли формираш обществото? Може и да си готова да умреш за образни, взискателно сътворени и психологически задълбочени тъпотии, но яз не съм !