Дийн Кунц - Чудакът Томас (Завръщането)

Да откраднеш ти бон анж от друг бокор или мундунугу се смята за изключително постижение сред странната пасмина люде, болни от луда крава. Шевал на френски означава „кон“. Но за почитателя на вудуто шевал е трупът, който винаги трябва да е пресен, току-що взет от моргата или с каквито и да било други средства. В него се вкарва ти бон анж. Възкръсналият мъртвец може би копнее за рая — или дори за ада — но се намира под железния контрол на бокора.

Тук не коментирам значението на тези екзотични думи. Давам тяхното определение само за ваше сведение и оставям изводите на вас.

Както вече споменах преди, аз съм рационален човек, но със свръхестествени възприятия. Всеки ден вървя по ръба на острието. Оцелявам, като винаги намирам златната среда между резонното и нерезонното, между рационалното и ирационалното.

Сляпото следване на ирационалното е равносилно на чиста лудост. Но ревностното придържане само към рационалното, като в същото време се отрича съществуването на каквито и да било мистерии на живота и неговото значение — това е не по-малка лудост, отколкото фанатизма и невежеството.

Хубавото в живота както на готвача, така и на монтьора на гуми е, че по време на напрегнатия работен ден те нямат време да се замислят за подобни неща.

Чичото на Сторми, Шон Луелин, е свещеник в църквата „Сейнт Бартоломю“ в Пико Мундо.

След смъртта на родителите й, когато Сторми била само на седем години и половина, тя била осиновена от семейство от Бевърли Хилс. Вторият й баща постоянно се гаврел с нея.

Сама, объркана и засрамена, тя накрая намерила у себе си куража да потърси помощта на социалните служби.

След като избрала достойнството пред унижението, куража пред отчаянието, тя живяла в сиропиталището към „Сейнт Бартоломю“, докато не завършила гимназия.

Отец Луелин е благороден мъж с груба външност, силен в убежденията си. Прилича на Томас Едисон, изигран от Спенсър Трейси, но с късо подстригана коса. Ако не беше бялата якичка, човек би го сбъркал с морски пехотинец от кариерата.

Два месеца след събитията в „Панаминт“ шерифът Портьр ме заведе при отец Луелин с предложение да се изповядам. Свещеникът ни покани в кабинета в скромното жилище.

В дух на смирение и послушание ние му разказахме за моята дарба. Шерифът потвърди, че с помощта ми са били разкрити не едно и две престъпления и увери отеца, че съм напълно здрав психически и напълно искрен.

Първият ми въпрос към отец Луелин беше дали знае някой монашески орден, където биха приютили младеж, биха му дали подслон и храна, а в замяна той ще им се отплаща с упорит труд. В същото време обаче този младеж не искаше да става монах.

— Искаш да бъдеш необвързан послушник — каза отец Луелин. Така, както го формулира, разбрах, че досега той не беше чувал за подобно желание.

— Да, сър. Точно така.

С грубоватия си мечешки чар на сержант от морската пехота, съветваш, провинил се войник, отецът отвърна:

— Од, през изминалата година ти понесе доста тежки удари. Загубата ти… моята загуба… беше изключително трудна за преодоляване, защото Сторми беше… толкова добра и чиста душа.

— Да, сър. Беше. И продължава да е.

— Тъгата пречиства и когато човек се изправи пред нея, е хубаво да й се отдаде. С приемането на загубата ние прочистваме ценностите и смисъла на живота ни.

— Нямам намерение да бягам от тъгата, сър.

— Нито да й се отдаваш твърде за дълго?

— Нито това.

— Ето кое ме притеснява — намеси се шерифът Портьр. — Ето затова не одобрявам поведението му.

— Този период няма да трае до края на живота ми — уверих го. — Може би само година. После ще видим. Просто имам нужда от малко по-опростено съществуване за известно време.

— След случилото се ходи ли в „Грил“? — попита ме отецът.

— Не. Закусвалнята е оживено място, отче. В магазина за автомобилни гуми не е по-различно. Трябва ми полезна работа, с която умът ми постоянно да е зает, но искам да намеря място, което е… по-тихо.

— Дори като необвързан послушник, който няма да се подчинява на монасите, ти пак ще трябва да спазваш хармония с духовния живот на ордена, който се съгласи да те приюти.

— Ще спазвам, сър. Ще бъда в хармония.

— Каква работа очакваш да вършиш там?

— Градинарска работа, боядисване, дребни ремонти. Миене на подове и прозорци, чистене. Мога да им готвя, ако искат.

— От колко време си го решил, Од?

— От два месеца.

— Говорил ли е с вас за това? — попита отецът шерифа.