Дийн Кунц - Брат Од

— Разкаянието го е преобразило — каза сестра Анджела. — За да изкупи вината си към Дженифър и Джейкъб, той е раздал всичко, което имал. Няма как да желае смъртта на детето си. Той основа този дом, за да осигури подслон за деца като Джейкъб. И за самия Джейкъб.

Романович остави доводите й без коментар:

— Преди двайсет и седем месеца Хайнеман излязъл от усамотението си и чрез имейли и телефонни обаждания започнал да обсъжда проучванията си с бивши колеги. Непонятният ред, който се криел зад привидния хаос, открай време го е привличал и по време на своето дълго уединение той използвал двайсет свързани суперкомпютъра „Грей“, за да моделира идеите си и направил пробив, който по неговите думи щял „да докаже съществуването на Бог“.

На сестра Анджела не й бяха нужни дълги часове размисъл, за да открие смущаващото тук:

— Можем да разглеждаме вярата от позицията на разума, но в края на краищата трябва да приемем Бог само със сърцето си. Доказателствата са част от преходния материален свят и са неотносими към извечната божия реалност.

— Тъй като някои от учените, с които Хайнеман е разговарял, са на ведомост към НАС и тъй като познават рисковете, свързани с изследванията му, а също евентуалните им приложения в националната отбрана, те ни докладваха. Оттогава пратихме няколко наши хора в отделението за гости. Аз съм само най-новото попълнение.

— Очевидно сте били доста разтревожени, щом сте внедрили и своя агент брат Леополд като послушник.

Сестра Анджела настръхна от недоволство:

— Ваш човек е дръзнал да се подиграе с обетите за послушание?

— Не сме възнамерявали той да става послушник, сестро. Искахме за няколко седмици да опознае по-отблизо вашата общност. Оказа се, че агентът ни е търсел нов живот и го е открил тук. Изгубихме го, за да го спечелите вие — макар да смятахме, че ни дължи известна помощ, доколкото тя не влиза в противоречие с обетите му.

Намръщената физиономия на руснака не можеше да се сравнява с тази на игуменката:

— Господин Романович, инатлив сте като две кози.

— Несъмнено сте права. Както и да е, смъртта на брат Константин ни разтревожи, защото след това Хайнеман незабавно спря обажданията и имейлите до старите си колеги и оттогава не е комуникирал с никого извън „Свети Вартоломей“.

— Може би самоубийството го е подтикнало към молитва и размисъл — предложи сестра Анджела.

— Ние сме на друго мнение — студено отвърна Романович.

— А път брат Тимотей е бил убит, мадам. Сега няма съмнение. Открих трупа му.

Макар че вече се беше примирила с факта на убийството му, суровото ми потвърждение беше тежък удар за нея.

— Ако от това ще ви стане по-леко, госпожо, вярваме, че Хайнеман може би не осъзнава чудовищността на постъпката си.

— Но моля ви, господин Романович, как да не я осъзнава, ако двама са мъртви, а животът на мнозина други виси на косъм?

— Доколкото си спомням горкият доктор Джекил отначало не съзнаваше, че в стремежа си да се освободи от всички лоши импулси междувременно е създал мистър Хайд, който беше олицетворение на абсолютното зло, несмекчавано от благостта на доктора.

— Онова нещо в снега не беше просто тъмната страна на нечие съзнание — казах аз, припомняйки си юберскелета, който беше повалил джипа. — В него нямаше нищо човешко.

— Това не е тъмната му страна — съгласи се Романович. — Но може би е създадено от нея.

— Което ще рече?

— Не сме сигурни, господин Томас. Но намирам, че е наш дълг да разберем — и то бързо. Беше ви предоставен универсален ключ.

— Да, сър.

— Защо, господин Томас?

— Заради брат Константин, един от блуждаещите мъртви. Получих ключа, за да имам достъп до всяко място, където той реши да се подвизава. Стараех се… да му вдъхна кураж да продължи нататък.

— Интересен живот водите, господин Томас.

— И вашият не е за изхвърляне, сър.

— Дори имате достъп до Клетката на Джон.

— Имаме си вземане-даване. Той е страхотен майстор на бисквитки.

— Кулинарна връзка значи.

— Май тези връзки са общи за всички ни, сър.

Сестра Анджела поклати глава:

— Аз и вода не мога да кипна.

Романович дръпна лоста на хидравличния механизъм, който свъсваше веждите му при най-малкото понижаване на настроението.

— Той знае ли за дарбата ти?

— Не, сър.

— Според мен си неговата Мери Райли.

— Дано пак не започвате с енигмите, сър.

— Мери Райли е икономката на доктор Джекил. Въпреки че криел всичко от нея, той подсъзнателно се надявал, че тя ще го разкрие и спре.