Дийн Кунц - Брат Од

— Не ви ли чака украсата на още някой отровен кейк?

— Не, господин Томас, свърших с десертите.

След като повторно огледах честните и открити лица на монасите, не можех повече да се бавя:

— Виждам блуждаещите мъртви.

— Това момче — обяви Юмрука — може и да се измъчва от някои въпроси, но не лъже по-добре от двегодишно.

— Благодаря. Ще поработя върху този дефект.

— В предишния ми живот, преди да чуя Божия зов — продължи Юмрука, — живях в море от нечистотии, сред лъжи и лъжци и плувах не по-зле от тия мутри. Од — той не е като тях, не и като мен някога. То всъщност Од е като никого, дето съм го познавал…

След това сладко и прочувствено поръчителство разказах историята си колкото се може по-сбито, като не забравих да кажа, че дълги години съм работил с шефа на полицията в Пико Мундо, който беше гарантирал за мен пред абат Бернар.

Братята слушаха захласнато и не изразиха никакви съмнения. Въпреки че бодасите и призраците не са включени в християнската доктрина, те бяха мъже, готови да заложат живота си за това, че вселената е сътворена от Всевишния със строго определена свещена йерархия. След като си бяха обяснили съществуването на чудовището в бурята — чрез окачествяването му като демон, не им костваше никакво интелектуално или религиозно усилие да повярват, че един нищо и никакъв готвач на аламинути е посещаван от неспокойните души, които се мъчат да въздадат справедливост от отвъдното.

Новината, че брат Константин не е извършил самоубийство, ги развълнува много. Безликата фигура на смъртта в камбанарията по-скоро ги заинтригува, отколкото уплаши, и те единодушно решиха, че ако традиционният екзорсизъм е можел да се приложи и в двата случая, въздействието му щяло да бъде по-пълно не върху юберскелета, който можеше да преобърне цял джип, а върху фантома от кулата.

Не мога да преценя дали брат Леополд и Родион Романович ми повярваха, но на тези субекти не дължах отчет. Обърнах се към Леополд:

— Не вярвам, че екзорсизмът щеше да проработи в който и да е от случаите.

Послушникът сведе поглед към мястото, откъдето кубчетата се бяха изпарили, и нервно прехапа долната си устна. Руснакът спести на другаря си необходимостта да отговори:

— Господин Томас, изцяло съм готов да повярвам, че живеете на ръба между двете измерения и че виждате невидимото за нас. Сега сте се натъкнали на привидения, които допреди са ви били непознати.

— А да не би на вас да са ви били познати отпреди?

— Аз съм един най-обикновен библиотекар без шесто чувство, господин Томас. Но освен това съм и вярващ, независимо дали ще го възприемете или не, и след като чух разказа ви съм разтревожен за децата не по-малко от вас. С колко време разполагаме? Кога ще се случи каквото има да се случва?

Поклатих глава:

— Тази сутрин видях седем бодака. Ако ни грозеше непосредствена опасност, щяха да са повече.

— Това е било сутринта, а сега минава един и трийсет. Не мислите ли, че оттогава нещата може да са се променили?

— Носете всичките си инструменти… и оръжия — посъветва монасите абат Бернар.

Снегът по ботушите ми се беше разтопил. Изтрих крака на постелката ред вратата между гаража и училището, докато другите мъже, до един зимни ветерани, пък и по-съобразителни от мен, просто изхлузиха гумените си ботуши с ципове.

Тъй като обядът беше свършил, повечето деца бяха на рехабилитация или в детския кът. Посетих тези зали с абата, няколко братя и Романович.

Сенки като сажди, които нищо на този свят не може да хвърли, се плъзгаха из стаите и по коридорите, треперейки от нетърпеливо очакване, хищни и гладни, възбудени от гледката на толкова много невинни дечица, които — те някак си го знаеха — не след дълго щяха да пищят в ужасна агония. Преброих седемдесет и два бодака и чувствах, че ще намеря още на втория етаж.

— Скоро — казах на абата, — задава се.

Сестра Анджела придружаваше шестнайсетте монаси-войни и единия двуличен послушник, които решаваха как да укрепят двете стълбища, обслужващи втория етаж на училището, за да види не могат ли и монахините да бъдат полезни с нещо.

Когато се отправих към северозападния пост, тя закрачи редом с мен.

— Оди, чувам, че ви се е случило нещо, докато сте се връщали от абатството.

— Така е, мадам. И още как. Сега нямам време да навлизам в подробности, но застрахователят ви ще има доста въпроси.

— Тук има ли бодаси?

Огледах се наляво и надясно: