Дийн Кунц - Брат Од

Описахме пълен кръг. В действителност чувствах, че отдавна тъпчем на едно място.

Часовникът ми показваше десет и шестнайсет.

Желаех да направя няколко кръгчета с надеждата, че ще се почувства просветлен, а не замаян.

Понякога прозрението те осенява, когато най-малко го очакваш: например когато с един японски хиропрактор, който освен друго беше и билкар, висяхме един до друг, окачени на една кука в хладилна камера за месо.

Няколко груби момчета без респект към алтернативната медицина или човешкия живот възнамеряваха да се върнат в хладилната камера и да изтръгнат с мъчения информацията, от която се нуждаеха. Не ги интересуваше най-ефективната билкова рецепта за лечение на навехнат глезен или нещо подобно. Искаха да им кажем къде е скрита една доста голяма сума.

Положението ни се усложняваше от факта, че грубите момчета грешаха; не разполагахме с търсената информация. След като ни измъчваха часове наред, усилието им беше възнаградено с нашите писъци, което вероятно щеше да ги устрои, ако имаха каса бира и няколко пакета чипс.

Хиропракторът-билкар знаеше може би четирийсет и седем думи на английски, а под влияние на напрежението аз успях да се сетя за две японски. Въпреки че мотивацията ни да избягаме преди нашите похитители да се завърнат с набор от щипци, горелки, остени, сиди с музика от Вагнер в изпълнение на „Вилидж Пийпъл“ и други сатанински инструменти, беше доста силна, не виждах как ще сътворим конспирация, при положение че двете думи, които знаех на японски, бяха „суши“ и „саке“.

В течение на половин час взаимоотношенията ни се развиха под знака на неговото непоколебимо търпение и моята пръскаща плюнки фрустрация. За моя изненада със серия находчиви гримаси, осем думи, сред които спагети, лингвини, Худини и хлъзгав, той успя да ми втълпи, че освен хиропрактор и билкар е бил и акробат, който се е измъквал от вериги и затворени пространства и дори е имал свой шоуномер като по-млад.

Пластичността му вече не беше същата, но с мое съдействие успя да използва разнообразния ми телесен релеф като опора, за да се изхлузи назад и нагоре към куката, на която бяхме провесени, да прегризе възела, да се измъкне от въжетата и да ме освободи.

Поддържаме връзка. От време на време той ми изпраща снимки от Токио най-вече на децата му. Аз пък му изпращам кутийки с калифорнийски фурми, покрити с шоколад, които той обожава.

Сега, докато седях срещу Джейкъб, си мислех, че ако мога да проявя поне половината търпение на усмихнатия хиропрактор-билкар-акробат и ако не забравям, че за японския ми приятел съм бил затворена книга, каквато е Джейкъб за мен, бих могъл не само да разгадая неясните му отговори, но и да изкопча онова, което ми се струваше, че той знае, жизненоважните подробности, чрез които щях да разбера каква беда е надвиснала над „Свети Вартоломей“.

За нещастие Джейкъб вече отказваше да говори. Ако в началото, когато седнах на масата, той беше неразговорлив, сега беше неразговорлив до десет на двайсета степен. Целият свят се свеждаше до рисунката пред него.

Прибегнах до по-комуникативни гамбити от тези на логоманиак 7 7 Логомания (гр.) — болезнена страст към говоренето. — Б.пр. в бар за запознанства. Някои хора се опиват от звука на собствения си глас, но аз предпочитам собственото си мълчание. След пет минути изчерпах запасите си от поносимост към празните дрънканици.

Въпреки че Джейкъб седеше тук в сегашния момент, който е мост между миналото и бъдещето, съзнанието му беше ангажирано с онзи ден преди океана, камбаната и понасянето по вълните, каквото и да значеше това.

Вместо да го разпитвам, реших да не си губя времето и се изправих.

— Джейкъб, следобед отново ще намина при теб.

Ако очакваше с нетърпение да му дойда на гости, той го прикрива с блестяща актьорска игра.

— Това е майка ти, нали? — разглеждах портретите по стените.

Дори този въпрос не предизвика реакция у него. Той неуморно я възкресяваше със силата на молива си.

Сестра Мириам дежуреше на поста си в северозападния ъгъл на втория етаж. Ако сестра Мириам дърпаше долната си устна с два пръста, за да разкрие розовата й вътрешност, ще видите татуирания със синьо мастило надпис Deo gratias, което на латински значи „Благодарност към Бога“.

Подобна преданост не се изисква към сестрите. В противен случай сега по света щеше да има още по-малко монахини.

Дълго преди да помисли да стане монахиня, сестра Мириам е била социален работник в Лос Анжелис и служител на федералното правителство. Работила е с тийнейджърки от семейства в неравностойно положение, борейки се да ги спаси от уличните банди и други ужаси.