Повечето от това ми го е разказвала сестра Анджела, игуменката, защото сестра Мириам не само че не се прави на велика — тя е над всякакво величие.
Мириам отправила предизвикателство към Джалиса, интелигентна, многообещаваща четиринайсетгодишна пуберка, която обаче се лепнала към някаква улична банда и била на път да си направи татуировката й: Момиче, какво да направя, за да те убедя, че си опропастяваш живота? Да ти наливам разум в главата? Насила хубост не става. През сълзи ти се молих — ти се смееш. Трябва ли да прокървя, за да ми обърнеш внимание.
И тогава й предложила сделка. Ако Джалиса обещае три дни да не се движи с никакви приятели, които или са от банда, или се влачат с някоя банда, и не си направи въпросната татуировка, Мириам щяла да я взима насериозно и да татуира вътрешната част на устната си, по нейните думи със „символа на моята банда“.
Публика от дванайсет рискови момичета в това число и Джалиса, се събрали, за да гледа, да трепери и да се вари на бавен огън, докато майсторът на татуировки боравел с иглите.
Мириам отказала местната упойка. Избрала нежната тъкан под устната, защото факторът на болката щял да впечатли момичетата. Кървяла. По лицето й се стичали сълзи, но тя не издала звук.
Изобретателността, с която изразявала отдадеността си към работата, превърнала Мириам в добър съветник. Години след тази случка Джалиса има две университетски дипломи и се занимава с хотелиерство.
Мириам спасила и много други момичета от престъпленията, мизерията и мръсотията на уличния живот. Може би си мислите, че тя е отличен персонаж за филм с Холи Бери в главната роля.
Лъжете се. Един родител се оплакал от религиозния елемент, който се съдържал в стратегията й. Като правителствен служител тя била дадена под съд от активисти на правозащитна организация, които настоявали, че тъй като държавата е отделена от църквата, недопустимо е Мириам да намесва вероучението в работата си. Deo gratias трябвало да бъде заличена или сменена с друга татуировка. Вярвали, че в уединението на своя кабинет тя ще оголи устната си и ще поквари неизмерим брой девойки.
Ако си мислите, че съдът ще се изсмее на подобен иск, лъжете се както за филма с Холи Бери. Съдът взел страната на активистите.
Обикновено не е толкова лесно да изхвърлиш на улицата правителствен служител. Профсъюзите ще се борят до кръв, за да спасят мястото на алкохолизирания чиновник, който се вясва на работа три дни седмично и прекарва една трета от работното си време в тоалетната, където или кърка от шишенце, скрито във вътрешния джоб на сакото му, или драйфа.
Мириам била неудобна за профсъюза и получила само символична подкрепа. В крайна сметка се задоволила със скромно обезщетение.
Следващите няколко години пробвала няколко професии, докато не чула повика на сегашното си призвание.
Тя стоеше на поста си и преглеждаше някакви счетоводни документи. Когато се приближих, вдигна глава и извика:
— А, ето го и младия господин Томас, както винаги загърнат в облак от мистерии.
За разлика от сестра Анджела, абат Бернар и брат Юмрука тя не знае за особената ми дарба. Универсалният ми ключ обаче, а също и привилегиите ми, я интригуваха и тя, изглежда, надушваше нещо от истинската ми природа.
— Боя се, че погрешно интерпретирате като загадъчност вечното ми състояние на обърканост, сестро Мириам.
Ако някога заснемат филм за нея, продуцентите ще бъдат по-верни на оригинала, ако изберат за главната роля Куин Латифа, а не Холи Бери. На ръст сестра Мириам е колкото Латифа, със същата царствена осанка и дори е по-харизматична от актрисата.
Интересът й към мен винаги е приятелски, но остър, сякаш знае, че съм се провинил в нещо и ми се е разминало безнаказано, нищо, че провинението ми не е било кой знае какво.
— Томас е английско име — каза тя, — но сигурно в рода ти има ирландска кръв, щом ласкателствата ти ни разтапят като масълце върху топла кифличка.
— Никаква ирландска кръв, боя се. Въпреки че ако познавахте семейството ми, щяхте да се съгласите, че в рода ми има странна кръв.
— Не ти приличам на изненадана монахиня, нали, бонбонче?
— Не, сестро. Въобще не ми приличате на изненадана. Мога ли да ви задам няколко въпроса за Джейкъб от стая четиринайсет?
— Жената, която рисува, е майка му.
От време на време май самата сестра Мириам се проявява като медиум.
— Майка му. Така си и мислех. Кога е умряла?
— Преди дванайсет години. Починала от рак, когато Джейкъб бил на тринайсет. Двамата били много близки. Изглежда е била любящ, всеотдаен човек.
Читать дальше