Дийн Кунц - Брат Од

Понеже мъртвите не говорят и, представете си, не се разхождат с тетрадка и молив под ръка, ми отне доста време да разбера защо Елвис се мотае по тази грешна земя. Отначало си мислех, че не иска да напусне света, където е преживял толкова успехи. Истината е, че той отчаяно копнее да се види с майка си Гладис в следващото измерение, но тази среща го изпълва с боязън.

Малко мъже са обичали майките си повече, отколкото Елвис е обичал Гладис. Тя починала млада и той не престанал да я оплаква до края си.

Както и да е, опасенията му са свързани със злоупотребата с наркотици и другите му лични неудачи, последвали в годините след смъртта й. Елвис се бои, че тя може би се срамува от него. Притеснява го позорната му кончина от свръхдоза успокоителни — намерили го паднал по лице в собственото си повръщано — макар че май доста голям процент рокендрол величия са решили, че точно този изход от земната суета най им подхожда.

Често съм го уверявал, че там, където Гладис го чака, няма нито срам, нито гняв, нито разочарование, а, напротив, само всеопрощаваща любов. Казвал съм му, че тя го чака с отворени обятия от Другата страна. Досега убежденията ми не са дали резултат. И защо да дадат? Спомнете си: в шеста глава си признах, че не знам нищо .

— Елвис е тук — подхвърлих аз, когато влязохме в коридора между двете галерии.

— Вярно? И в кой филм е?

По този начин Юмрука ме питаше за облеклото на Краля.

Други духове се появяват единствено с дрехите, с които са били по време на смъртта си. Дони Москуит, бивш кмет на Пико Мундо, получил инфаркт, докато усърдно се трудел над една млада госпожица. Преобличането в женско бельо го стимулирало. С косматите си гърди, които се показваха изпод сутиена, клатушкайки се на свръхвисоки токчета по улиците на града, който беше кръстил парк на негово име, но след смъртта му го бе преименувал на някакъв водещ на телевизионна игра, кметът Москуит съвсем не е приятен призрак.

В смъртта, както и в живота, Елвис отвсякъде е супер. Появява се в костюмите от своите филми и представления, както му хрумне. Сега носеше черни ботуши, прилепнали черни панталони, тясно кожено елече с дължина до кръста, отворено на гърдите, червен индийския пояс, бяла риза с рюшчета и черен фулар.

— Танцьор на фламенко, от „Забавления в Акапулко“ — отвърнах.

— Докато в Сиера е зима?

— Той не усеща студ.

— Премяната му не е подходяща за света обител.

— Не се е снимал във филми за монаси.

Елвис крачеше редом с мен. Когато приближихме каменния коридор, той ме прегърна през раменете, сякаш за да ме утеши. Ръката му беше топла и солидна, като на жив човек.

Не знам защо призраците не са безплътни за мен. Реално усещам докосването им, но те минават през стени и се дематериализират по свое желание. По всяка вероятност това ще си остане вечна мистерия за мен като необяснимата популярност на сиренето в туба и кариерата на Уилям Шантър като вариететен певец след „Стар Трек“.

В огромния двор на голямата галерия вятърът се мъчеше да събори триетажната сграда, размахвайки камшици от ефирни снежинки, надигайки фини снежни воали от побелелия калдъръм, фучейки между колоните, докато ние бързахме към вратата на кухнята в южното крило.

Като пропукан таван, от който се рони мазилка, небето над „Свети Вартоломей“ се прихлупи и денят сякаш ни затисна с огромните си бели стени, по-страшни от очертанията на каменното абатство; алабастрови руини, които затрупаха всичко, нежни като пух, тежки като окови.

С Юмрука претърсихме килерите и прилежащите им помещения, макар че не открихме и следа от брат Тимотей.

Елвис се възхити на бурканчетата с фъстъчено масло, които изпълваха една полица. Може би си спомняше за сандвичите с фъстъчено масло и пържените банани, които са били съставна част от менюто му приживе.

Известно време монасите и полицаите оглеждаха коридорите, столовата, кухнята и съседните стаи. После търсенето се премести другаде и настана тишина, ако не се брои вятърът в прозорците.

След като библиотеката беше претърсена, аз се оттеглих в нея, за да се тревожа на спокойствие и да се покривам, докато представителите на закона не си заминат.

Елвис ме придружи, но Юмрука пожела да остане в склада, за да прегледа някои фактури, преди да отиде на Светата литургия. Колкото и стряскащо да беше изчезването на брат Тим, работата трябваше да продължи.

Разбирането, че когато настъпи Денят и времето свърши, всеки честен монах трябва да се възнесе в божиите обятия, докато е зает с честен труд или е унесен в молитва, е фундаментално за вярата на братята.