Дийн Кунц - Брат Од

В библиотеката Елвис започна да се разхожда между рафтовете, като от време на време минаваше през първия ред книги, за да прочете някое заглавие на втория.

Имало е периоди, в които е четял много. Носи му се славата, че на млади години си изписвал двайсет книги наведнъж от една книжарница в Мемфис.

Абатството разполага с шейсет хиляди тома. Съхранението на знанието винаги е било цел на монасите, особено на бенедиктинците.

Много манастири в Стария свят са били построени като крепости — на непристъпни върхове с един подстъп, който при необходимост е можел да бъде блокиран. Знанието на близо две хилядолетия, в това число великите творби на древните гърци и римляни, е било запазено благодарение на монасите, когато нашествията на варварите — готи, хуни и вандали — няколкократно съсипали западната цивилизация, а също и когато мюсюлманите почти завладели Европа след някои от най-кръвопролитните сражения в историята на човечеството.

Цивилизацията — твърди приятелят ми Ози Бун — съществува, защото в света има само два вида хора: тези, които са способни да градят с мистрия в едната ръка и меч в другата, и тези, които вярват, че в началото е било Словото и ще рискуват живота си, за да запазят книжнината заради истините, които тя може би съдържа.

Мисля, че трябва да прибавим и няколко готвача на аламинути. Да градиш, да се биеш, да рискуваш живота си за справедлива кауза изисква силен дух. Нищо не повдига духа като чиния изпържени до златисто яйца и хрупкави пържени картофки.

Докато неспокойно бродех сред рафтовете с книги, на един ъгъл се изправих лице в лице с руснака Родион Романович, който съвсем наскоро ме беше посетил в съня ми.

Никога не съм имал претенцията да притежавам апломба на Джеймс Бонд и затова не ме е срам да си призная, че стреснато отскочих назад, крясвайки: „Мръсник!“

Той ме погледна като мечка-стръвница и така се начумери, че рунтавите му вежди се събраха на челото, когато заговори:

— Какво ви става?

— Изплашихте ме.

— Нищо подобно.

— Но на мен така ми се стори.

— Вие сам се изпрашихте.

— Извинете, сър.

— За какво се извинявате?

— За езика си — отговорих.

— Говоря английски.

— Да, забелязах, и то доста добре. Със сигурност по-добре, отколкото аз говоря руски.

— Говорите руски?

— Не, сър. Нито дума.

— Вие сме много особен младеж.

— Да, сър, известно ми е.

На около петдесет години Романович не изглеждаше стар, но времето беше белязало лицето му с мрежица бели резки. Линиите около устата му не бяха от усмивки; те бяха дълбоки, сурови, като стари рани, получени в бой с мечове.

— Исках да кажа, че се извинявам за невъзпитания си език — поясних аз.

— Защо ще се плашите от мен?

Свих рамене:

— Не бях разбрал, че тук има някой.

— И аз не бях разбрал, че тук има някой — каза той, — но вие не ме изплашихте.

— Нямам нужната екипировка.

— Екипировка?

— Исках да кажа, не съм страшен. Безобиден съм.

— Нима съм толкова страшен ?

— Не, сър. Доста застрашителен.

— Да не би да сте от онези, които говорят, защото се опиват от звука на думите, а не от смисъла им? Наясно ли сте какво означава думата „безобиден“?

— Означава „безвреден“, сър.

— Така. А вие съвсем не сте безобиден.

— О, това е заради черните скиорски обувки, сър. С тях всеки прилича на рокер, готов да раздава ритници.

— Изглеждате ми прозрачен, прям, дори простодушен.

— Благодаря, сър.

— Но подозирам, че сте нееднозначен, многостранен, дори сложен.

— Каквото е на сърцето, то е и на небето — уверих го. — Аз съм един прост готвач на аламинути.

— Да, невероятно пухкавите ви палачинки придават правдоподобност на тази версия. Аз съм библиотекар от Индианаполис.

— Какви четива обичате? — попитах, сочейки книгата, която той държеше така, че да не виждам заглавието й.

— Това е за отровите и великите отровители в историята.

— В една манастирска библиотека човек би очаквал да намери нещо по-духовно.

— Отровителството е важен аспект от историята на църквата — поясни Романович. — През вековете представителите на духовенството са били трън в очите на крале и политици. Катерина Медичи убила кардинал Дьо Лорен с пари, намазани с отрова. Токсинът проникнал през кожата и кардиналът бил мъртъв след пет минути.

— Слава богу, че сме се запътили към икономика на безкасовото плащане.

— Защо му е на някакъв си „прост готвач на аламинути“ да живее шест месеца в манастир?