Робин Кук - Мозъци

— Шести участък, на телефона сержант Макнийли.

— Искам да съобщя за едно убийство — каза с преднамерено спокоен глас Мартин.

— Къде?

— Не мога да кажа точния адрес, но ще разпозная сградата.

— Къде се намирате? Заплашва ли ви нещо?

— Мисля, че не. Намирам се в един бар в Харлем и…

— В бар ли? — прекъсна го сержантът. — Работата е ясна. Колко чашки си обърнал, приятелю?

Тоя ме мисли за пиян, въздъхна с досада Филипс.

— Вижте какво, видях как един човек беше наръган с нож.

— В Харлем наръгват много хора, приятелю — рече полицаят. — Особено посред нощ. Как се казваш?

— Доктор Мартин Филипс. Работя като рентгенолог в Университетския медицински център „Хобсън“.

— Филипс ли казахте? — промени се гласът на Макнийли.

— Да — отвърна Мартин, учуден от реакцията му.

— Защо не се представихте веднага? Отдавна очакваме да се обадите. Имам заповед веднага да ви прехвърля на Бюрото. Почакайте на телефона, а ако случайно ви прекъснат, позвънете отново. О’кей?

Без да чака отговор, полицаят остави слушалката, в която се появи остро изщракване. Мартин я отдалечи от ухото си и озадачено я погледна, сякаш очакваше обяснение от нея. Какво означава „Бюрото“? С какво се занимава то?

След серия от нови прещраквания в слушалката се появи нов глас.

— Филипс! Къде се намирате, по дяволите?

— В Харлем — отвърна Мартин. — С кого разговарям?

— Агент Сансоун, заместник-директор на Бюрото в Ню Йорк.

— За какво Бюро става въпрос? — изгуби търпение Филипс, а тялото му неволно се стегна.

— За ФБР, разбира се. Вие идиот ли сте, или какво? Сега ме слушайте внимателно, защото не разполагаме с много време. Първата ви работа е веднага да се махнете от този квартал!

— Защо? — попита Филипс, ясно доловил напрежението в гласа на Сансоун.

— Нямам време за обяснения. Само ще ви кажа, че човекът, когото сте хлопнал по главата, е един от моите агенти, който имаше задачата да ви охранява. Току-що разговарях с него. Сега разбирате ли? Върнър е бил само малка част от един широк престъпен план.

— Нищо не разбирам! — извика в мембраната Филипс.

— Няма значение, главното е да изчезнете оттам! — сопнато отвърна Сансоун. — Задръжте за момент, трябва да се уверя, че говорим по обезопасен телефон…

Ново прещракване и слушалката пак онемя. Филипс се втренчи в нея, усещайки как в гърдите му започва да клокочи гневът. Нещата ставаха все по-абсурдни, като в някаква слаба комедия.

— Линията не е сигурна — обяви миг по-късно гласът на Самсоун. — Дайте ми номера и затворете. Ще ви потърся веднага.

Филипс му продиктува номера от табелката над апарата и окачи слушалката. Гневът започна да го напуска, на мястото му отново се появи страхът. Работата трябва да е дебела, след като от нея се интересува и ФБР, рече си с въздишка той.

Телефонът глухо издрънча и той изненадано подскочи. Беше Сансоун.

— Сега му слушайте внимателно, Филипс. От доста време насам проучваме една афера, която се развива в Университетски център „Хобсън“…

— Афера, която по всяка вероятност е свързана с радиоактивно облъчване — прекъсна го Мартин, най-сетне започнал да схваща накъде вървят нещата.

— Сигурен ли сте в това? — изненада се онзи.

— Абсолютно.

— В такъв случай ще бъдете много полезен за нашето следствие, Филипс. За съжаление имаме сведения, че сте поставен под наблюдение. Трябва да поговорим, защото спешно се нуждаем от човек, който работи в болницата… — Без да чака реакцията му, агентът на ФБР побърза да продължи: — Но не бива да идвате тук, защото ви следят. Това би провалило цялата операция. Почакайте малко…

В слушалката се доловиха глухи гласове, които разгорещено спореха. После всичко утихна и Сансоун се върна на телефона.

— Клойстърс — отсече той. — Знаете къде се намира, нали?

— Разбира се — озадачено отвърна Филипс.

— Ще се срещнем там. Вземете такси и слезте пред главния вход. Не забравяйте да го отпратите. Така ще разберем дали сте чист…

— Чист ли?

— Това означава да проверим дали ви следят, за Бога! — изгуби търпение агентът. — Хайде, тръгвайте!

Слушалката в ръцете на Филипс онемя. Сансоун изобщо не си направи труда да изчака евентуалните му въпроси, а просто отдаде заповедите си и затвори. Тази мрачна деловитост силно впечатли озадачения доктор. Той остави слушалката, върна са на бара и попита онзи с престилката дали може да му повика такси.

— Трудно — поклати глава барманът. — През нощта такситата избягват да се мотаят из Харлем…