Робин Кук - Мозъци

— Искаш ли една бира?

Филипс поклати глава и мълчаливо последва домакина в хола. Върнър отмести фотоапарата и му направи знак да седне, отпи жадно от бутилката и доволно се оригна. Не показваше никакви признаци на нетърпение и това подейства: Филипс с неудоволствие установи, че първоначалната самоувереност бързо започва да го напуска. Преимуществата на изненадата отдавна бяха изчезнали и той пъхна длани между коленете си, за да прикрие треперенето им. Очите му обаче останаха заковани върху лицето на Върнър.

— Никой не може да живее с парите, които получава един отговорник в моргата — подхвърли извинително онзи, очевидно разбрал погрешно настойчивия поглед на госта.

Филипс само кимна с глава. Върнър захапа сандвича си, преглътна и започна:

— Аз съм роден в Румъния… Родителите ми бяха убити от нацистите, а аз самият — едва 5-годишен, бях депортиран в Германия. Попаднах в Дахау и оцелях благодарение на факта, че ме включиха към групата на гробарите…

Историята на живота му беше мрачна и жестока, запълнена с ужасяващи подробности: как точно са били убити родителите му, как са го принудили да живее сред купища трупове, за да оцелее. Върнър говореше бавно и с увлечение, сякаш твърдо беше решил да не спести нито един вледеняващ кръвта на госта детайл. Филипс направи един-два опита да го прекъсне, но кльощавият продължаваше да говори. Това стопи и последните остатъци от решимостта му да научи на всяка цена какво е станало с мозъка на нещастната Лайза Марино.

— След всичко това пристигнах в Америка — най-сетне превключи Върнър, опразни бутилката и млясна с устни. После бутна стола си назад и отиде до кухнята за нова. Все още замаян от мрачната история на живота му, Филипс остана край масата.

— Сравнително лесно получих мястото в моргата на Медицинския център — извика през отворената врата Върнър, прибра тирбушона в чекмеджето под мивката и старателно огледа съдържанието му. Вътре имаше няколко дълги патологически скалпела, които беше отмъкнал от моргата преди много време, когато аутопсиите все още се извършваха на голямата мраморна маса в приземието. Избра един от тях и го пъхна в ръкава си, с острието нагоре. — За съжаление заплатата се оказа твърде ниска и трябваше да търся източник на допълнителни доходи… — Затвори чекмеджето и бавно се върна в хола.

— Интересувам се единствено от Лайза Марино — направи опит да го върне в настоящето Мартин.

— Ще стигнем и до нея — кимна Върнър, отпи една глътка и остави бутилката на масата. — Започнах да си докарвам нелоши мангизи от моргата, но в онези години анатомията беше доста по-популярна от днес… Вършех какви ли не дребни измами, след което ми хрумна идеята за снимките… Започнах да ги продавам на Четиридесет и втора улица, не съм спрял и до днес… — Ръката му направи широк жест, обхващащ цялото обзавеждане на хола.

Филипс неволно се огледа. Едва сега забеляза, че по стените бяха окачени не картини, а увеличени цветни снимки на мъртви женски тела. Потръпна и отново спря поглед на ухилената физиономия на Върнър.

— Лайза Марино беше един от най-добрите ми модели — промърмори онзи, взе купчината снимки от масата и ги хвърли в скута на Филипс. — Носят ми хубави пари, особено на Второ авеню. Разгледай ги на спокойствие, аз отивам да източа бирата…

Стана, заобиколи смаяния си гост и изчезна по посока на банята. Мартин бавно сведе поглед към садистичните снимки на мъртвото момиче. Страхуваше се дори да ги докосне. Стана му ясно, че Върнър е изтълкувал погрешно интереса му към трупа. Това означаваше само едно — той със сигурност няма представа какво е станало с мозъка, а подозрителното му поведение се дължи на нелегалната търговия с некрофилни снимки. Усети как в гърлото му се събира огромна буца.

Върнър влезе в банята, пусна водата да тече и измъкна острия нож за аутопсии от ръкава си. Стисна го в дясната си ръка и безшумно се върна в спалнята.

През отворената врата се виждаше фигурата на Филипс, приведена над снимките. Беше с гръб, деляха ги не повече от пет метра. Върнър се изправи зад вратата, стисна излъсканата от употреба дървена дръжка на ножа, устните му се превърнаха в тънка черта.

Филипс вдигна снимките и понечи да ги сложи на масата. В същия момент усети някакво движение зад гърба си и започна да се обръща. Въздухът се разцепи от страхотен писък.

Ножът се стрелна надолу и потъна зад дясната ключица в основата на врата, пронизвайки горната част на белия дроб. Върхът му сряза пулмонарната артерия, кръвта от бронхите предизвика спазматична кашлица и изскочи през устата. Плътната струя обля главата на Филипс и полирания плот на масата.