Робин Кук - Мозъци

Дръпна един вестник от кошчето за боклук до себе си и го разгърна. Върнър беше само на десетина метра от него, седнал на един от закованите в пода пластмасови столове. В ръцете си държеше разтворена книга и Мартин озадачено разчете заглавието й, изписано с ярки червени букви: «Популярни шахматни дебюти». Яркото луминесцентно осветление над платформата му даде възможност да го разгледа както трябва. Костюмът на Върнър беше тъмносин, с две странични цепки на сакото. Късоподстриганата му коса беше старателно сресана, а хлътналите бузи и изпъкналите скули му придаваха вид на някакъв пруски военачалник. Единствено обувките разваляха впечатлението от спретнатия му външен вид — бяха стари, с напукана кожа, която плачеше за боя.

По това време на денонощието перонът беше пълен с народ — главно болничен персонал. Хората бяха приключили със смяната си и бързаха да се приберат у дома. Това позволи на Филипс без проблеми да се качи във вагона на метрото, към който се насочи и Върнър. Кльощавият се настани на едно от свободните столчета и заби очи в разтворената книга пред себе си. Тялото му стоеше изправено и някак вдървено, куфарчето бе положено на пода между краката му. Филипс се настани в дъното на вагона, срещу някакъв красавец от латиноамерикански произход, накипрен с шарена риза от изкуствена материя. Позицията му беше подбрана така, че да може да слезе от метрото на всяка от спирките, но Върнър не помръдваше. Започна да се тревожи, когато влакът с грохот потегли от Петдесет и девета. Ами ако Върнър не си отива у дома? Изобщо не беше допускал подобна възможност и изпита огромно облекчение, когато гробарят най-сетне се надигна и се приготви да слиза. Спирката беше на Четиридесет и втора улица и Мартин незабелязано се плъзна след него. Вече не беше важно дали Върнър се прибира у дома, или не. Въпросът беше колко време ще се бави на мястото, към което се беше запътил. Стигнал нивото на улицата, Филипс изведнъж се почувства глупаво.

Нощните птици бяха встъпили в правата си. Четиридесет и втора улица беше оживена и ярко осветена, въпреки късния час и лошото време. Строгото облекло на Върнър влизаше в ярък контраст с шарените дрехи на екзотичната тълпа, която се блъскаше пред кината с нон-стоп порнопрожекции и книжарниците за еротична литература. От осанката му личеше, че отдавна е престанал да обръща внимание на елементарните човешки пороци. Но Филипс се чувстваше по-различно. Имаше усещането, че е попаднал на друга планета и старателно заобикаляше шумните компании, които задръстваха тротоарите. На няколко пъти дори слезе на уличното платно, с риск да бъде блъснат от някоя кола. Очите му се стараеха да не изпускат изправения гръб на Върнър, който невъзмутимо се отдалечаваше. И усилията му бяха възнаградени: успя да види как Върнър рязко променя посоката на движението си и хлътва във входа на някаква книжарница.

След минута беше там и облегна рамо на стената. Усети, че всичко това започва да му писва. Още един час и край на глупостите, реши в себе си той. Ако за това време Върнър не се прибере, операцията по проследяването ще бъде прекратена. После изведнъж си даде сметка, че висенето на тротоара го превръща в лесна плячка за уличната измет. Беше засипан с какви ли не оферти от разни подозрителни типове, които се представяха за търговски посредници, сутеньори, а и откровени просяци. Бяха толкова настоятелни, че той се принуди да промени плановете си и бутна вратата на книжарницата.

На нещо като балконче над входа се беше настанила матрона със зеленикава коса и намръщена физиономия, която закова поглед в лицето на Филипс. Очите й над добре оформените торбички го гледаха подозрително и сякаш се питаха дали появата му тук е уместна. Той въздъхна, извърна глава и се насочи към близкия щанд. Веднага забеляза, че кльощавата фигура на Върнър не се вижда никъде.

Някакъв клиент се плъзна с клатушкане покрай него, ръката му сякаш случайно го закачи отзад. Мартин осъзна какво се е случило чак когато мъжът изчезна между високите лавици. Стана му гадно, прииска му се да настигне мръсното копеле. Овладя се само защото осъзна, че не бива да привлича вниманието към себе си.

Обиколи помещението за да се увери, че Върнър не е зад някой от отрупаните с книги и списания рафтове. Кацнала в полога си над вратата, жената със зелената коса подозрително го следеше с очи. Той взе първото попаднало пред очите му списание и направи опит да го разгърне, но то се оказа запечатано е целофан. На корицата имаше снимка на двама мъже, ангажирани в акробатичен сексуален акт.