Робин Кук - Мозъци

— Не, този път ми трябва само информация. Искам да знам дали въпросните гинекологически аномалии могат да бъдат предизвикани от радиоактивно облъчване…

Барне се замисли.

— Никога не съм чувал за такова нещо — промълви най-сетне той. — Но по принцип е напълно възможно тъканта да бъде увредена вследствие на облъчване и оттам да се появят «лекетата на Пап»…

— Ако подложите на изследване такава аномалия, ще можете ли да кажете дали е предизвикана от облъчване?

— Може би — отвърна Барне.

— Помните ли срезовете, които ви помолих да погледнете снощи? — не го остави да се окопити Филипс. — Онези, мозъчните… Възможно ли е уврежданията на нервните клетки също да се дължат на радиация?

— Съмнявам се — поклати глава Барне. — Освен ако не са били облъчвани със специален телескопичен уред. Казвам това, защото клетките в съседство бяха напълно нормални…

Главата на Филипс напрегнато работеше. Пациентките бяха облъчени с достатъчно силна доза, за да си проличи това върху рентгеновите снимки, но на клетъчно ниво нещата бяха напълно непонятни — едни клетки са напълно разрушени, докато съседните си оставаха абсолютно здрави.

— Съхраняват ли се пробите с «лекетата на Пап»? — попита той.

— Да, поне за известно време — кимна Барне. — Но не тук, а в цитологичната лаборатория, чието работно време съвпада с това на банките. Което означава, че колегите ще отворят врати чак утре, след девет…

— Благодаря — кимна с въздишка Филипс. Първата му мисъл беше да направи опит за проникване в цитологията веднага, като предварително се обади на Рейнълдс. После му хрумна нещо друго.

— Как се правят заключенията след теста на Пап? — извърна се към дебелия той. — Записват ги в болничния картон според основната им класификация, или описват и самата патология?

— И двете — отвърна Барне. — Заключенията се вкарват в компютъра. Можете да ги видите, стига да разполагате с входящия номер на пациента.

— Много благодаря — усмихна се Филипс. — Знам, че сте изключително зает и ценя отзивчивостта ви.

Барне кимна и бавно се приведе над микроскопа.

Компютърът на патологичното отделение се намираше в дъното на залата, отвъд няколко подвижни паравана. Мартин придърпа един стол и седна. Екранът беше идентичен с този, който имаха в рентгенологията — голям колкото телевизор и закрепен директно над клавиатурата. Измъкна листчето с имената на пациентките, набра името на Катрин Колинс, след което добави входящия номер и кода на изследванията посредством Теста на Папаниколау. Екранът за миг остана празен, после централната му част започна да се запълва с букви, сякаш някой отзад чукаше на невидима пишеща машина. Изписа се името на Катрин Колинс, последвано от датата на теста. Няколко секунди не се случи нищо, после резултатите изскочиха изведнъж, изписани със ситен, но подчертан шрифт:

Ясно различимо възпаление, нормална фиксация, сполучлив тест.

Клетките показват нормална зрялост и диференциация.

Естрогенен ефект в рамките на нормите: 0/20/80. Наличие на обичайно количество микроорганизми. Заключение: негативно.

Датата на теста отговаряше на първата дата, която си беше записал на листчето. Машината продължаваше да бълва данни и той с изненада установи, че и вторият тест на Колинс е дал негативен резултат.

Изчисти екрана и бързо вкара данните на Елън Макарти. Стомахът му се сви от напрежение. Данните се оказаха абсолютно идентични с предишните — и при втората пациентка тестът на Пап беше дал негативен резултат!

Тръгна обратно към кабинета си, тотално объркан.

Беше достатъчно дълго в медицинската професия, за да вярва на всичко, което е записано в болничните картони. И най-вече на данните от лабораторните анализи. Именно те бяха обективната информация за болестта, докато всичко останало — оплакванията на пациента и предположенията на лекаря — оставаха в рамките на субективното. Едновременно с това си даваше сметка, че в лабораториите също се допускат грешки. Техният процент беше малък, но неизбежен, също както при разчитането на рентгенови снимки. Но този процент е едно, а умишлената фалшификация — съвсем друго! За да бъдат подправени резултатите от изследванията на даден пациент се изискваше наличието на цяла конспирация!

Седна зад бюрото си и уморено разтърка очи. Първата му мисъл беше да алармира болничната управа, но това означаваше — Дрейк. А той беше от хората, които предпочитат всичко да е мирно и тихо и положително ще нареди унищожаването на компрометиращата информация. Значи полицията! В главата му се появи представа за разговора, който би могъл да проведе с тях: «Ало, аз съм доктор Мартин Филипс и искам да докладвам за поредица от странни събития, които стават в университетския медицински център „Хобсън“. Няколко момичета са изследвани за възпаление на шийката на матката. Изследванията не показват отклонения, но в болничните им картони е отбелязано обратното…» Не, не става, поклати глава той. Със сигурност ще го вземат за смахнат. Преди намесата на полицията трябва да разполага с далеч повече информация. Инстинктивно усещаше, че ключът на загадката се крие в облъчването. На практика то може да предизвика атипични изменения, които да бъдат хванати при Теста на Пап. Следователно онзи, който би желал да скрие евентуалното облъчване, би трябвало да обяви атипичните «лекета на Пап» за нормални, а не обратното.