Робин Кук - Мозъци

— По дяволите! — изкрещя той и започна да крачи напред-назад. След което се сети за пробата от мозъка на Макарти, която беше запечатал в онова чекмедже.

Наложи му се да почака, тъй като тъмната стаичка беше заета от един лаборант. Десетина минути по-късно дръпна чекмеджето и извади пробата, увита в лист непроявен негатив. Парченцето мозък му се стори доста изсъхнало. Погледа го известно време, после го пусна в кошчето за боклук. Оглади негатива и го заложи за проявяване, а след това излезе в коридора и се изправи до процепа за получаване. Отново се запита дали изчезването на Кристин Линдквист е поредната случайност. Всъщност, какво друго би могло да бъде? И какви трябва да бъдат неговите собствени действия?

Проявената снимка бавно се плъзна в таблата. Мартин я отнесе в кабинета си и включи екрана. Беше почти сигурен, че на нея няма да има нищо и по тази причина почти подскочи в момента, в който очите му се спряха на осветеното стъкло.

— Пресвети Боже! — прошепна той и брадичката му увисна от изненада. Несръчно изрязаната проба се виждаше с невероятна яснота, но очертанията й бяха светли, като сребристо сияние. Причината за това можеше да бъде само една: радиация! Отклоненията в плътността на тъканите, които рентгенът беше уловил, се дължаха на силна радиация!

Измина тичешком разстоянието до кабинета по нуклеарна медицина, подмина апарата за облъчване с бетатрони и хлътна в тясната лаборатория зад съседната врата. Там откри всичко, което му трябваше: радиационен детектор и голям сандък за съхранение на радиоактивни материали, облицован с оловни листове. Вероятно би могъл да го пренесе и на ръце, но с количката за пациенти беше по-лесно.

Първо се отби в кабинета си. Стъкленият буркан с мозъка беше несъмнен източник на радиация. По тази причина го сложи в сандъка едва след като нахлузи чифт гумени ръкавици. Откри хартията, върху която беше отрязал пробата и също я тикна вътре. Направи си труда да потърси ножа и след известно време го откри. И той влезе в сандъка. Едва тогава включи детектора и започна да обиколя кабинета. Отклонения в радиационния фон нямаше.

Върна се в тъмната стаичка, измъкна кошчето за отпадъци и изсипа съдържанието му в сандъка. Не пропусна да измери радиацията и в него, после стори същото и в кабинета си, просто за всеки случай. Преди това смъкна гумените ръкавици, пусна ги в сандъка и старателно затвори тежкия капак. Следващата му стъпка беше да извади негатива от дозиметъра, окачен на колана му, и да го подготви за проявяване. Искаше да знае точното количество на облъчването, което беше получил от мозъчната проба.

През цялото време на тази трескава дейност се опитваше да направи връзка между разпокъсаните факти, които се въртяха в главата му. Пет млади жени с недопустимо високи радиационни стойности в главата, а вероятно и в други части на тялото… Неврологичните симптоми, предполагащи наличието на множествена склероза, гинекологичните проблеми, изразяващи се в атипични клетъчни отклонения, засечени от Теста на Пап…

Нямаше обяснение за тези факти, но инстинктивно усещаше, че в основата им лежи радиацията. При недопустимо високи нива на облъчване могат да се появят изменения както в мозъчните клетки, така и в шийката на матката. Странното в случая беше, че това става с пет пациентки, приблизително на една и съща възраст, което изключваше случайността. Но какво може да бъде обяснението?

Приключил с предохранителните мерки, Филипс извади списъка с имената на злополучните пациентки и срещу имената на Колинс и Макарти отбеляза датите на гинекологическите им прегледи. Излезе от кабинета, прекоси главния коридор и спря на площадката с асансьорите. Напрежението в душата му нарастваше, тъй като си даваше ясна сметка, че Кристин Линдквист е една жива бомба със закъснител. Главата й трябва да е била здравата облъчена, за да си проличи дори на рентгеновите снимки. А за да я открие, очевидно ще трябва да разреши всички загадки, на които се беше натъкнал през отминаващата седмица. С изненада установи, че Бенджамин Барне е на работното си място и столът скърца под огромното му туловище. Явно този човек си обича работата, а лошите обноски са просто част от характера му, рече си с уважение Мартин.

— Какво ви води тук втора вечер подред? — вдигна глава практикант-патологът.

— «Лекетата на Пап» — отвърна без заобиколки Филипс.

— Което вероятно означава, че пак ще трябва да анализирам някоя спешна проба, нали? — иронично подхвърли онзи.