Робин Кук - Мозъци

— Ще ви приемем за преглед с удоволствие — каза накрая сестрата. — Би могло да се уреди дори за днес следобед…

— Днес няма да мога — отвърна Дениз, искрено впечатлена от това посрещане. — Какво ще кажете за утре?

— Добре — прие жената. — Дванадесет без четвърт устройва ли ви?

— Да, напълно.

Прекъсна връзката и се запита какво ли е предизвикало недоволството на Мартин. Първоначалните й впечатления от клиниката бяха отлични.

Приведен над рентгеновата миелограма, Филипс се опитваше да разбере каква точно е била ортопедичната намеса върху гръбначния стълб на госпожа Томас. Той изглеждаше така, сякаш бе претърпял обширна ламинектомия в областта на четвъртия прешлен.

Вратата с трясък се отвори и в кабинета влетя Голдблат. Лицето му беше зачервено от гняв, а очилата се поклащаха на върха на носа му. Мартин го дари с хладен поглед и отново се извърна към екрана.

— Нахалството ти минава всякакви граници! — окончателно се вбеси Голдблат.

— Нахлувате тук без дори да почукате, сър — хладно отвърна Мартин. — Във вашия кабинет аз проявявам уважение, очаквам същото и от вас…

— Но не навсякъде проявяваш уважение, нали? — присви очи директорът. — Иначе Манърхайм едва ли щеше да ме събуди посред нощ, за да ме уведоми, че си проникнал в лабораторията му, откъдето си задигнал някаква проба! Вярно ли е това?

— Взех я назаем — отвърна все така спокойно Филипс.

— Назаем ли?! — ревна извън себе си Голдблат. — А вчера взе назаем и един труп от моргата, така ли? Какво ти става, бе момче? Ако си решил да провалиш кариерата си, просто ми кажи! Така ще бъде по-лесно и за двама ни!

— Свършихте ли? — обърна се да го погледне Филипс.

— Не съм свършил! — почервеня още повече директорът. — Клинтън Кларк ме уведоми за грубото ти отношение към един от най-добрите практиканти в Клиниката по гинекология! Полудяваш ли, Филипс? Ти си добър неврорентгенолог и това е единствената причина все още да си тук, нима не разбираш?

Филипс запази мълчание.

— Точно там е работата, че си дяволски добър — успя да се овладее Голдблат, изпусна една тежка въздишка и смени тона: — Виж какво, Мартин… За известно време искам да бъдеш по-нисък от тревата, ясно? Манърхайм може да бъде ужасна болка в задника, затова ти заповядвам да не му се мяркаш пред очите. И стой по-далеч от лабораторията му, за Бога! Той дори през деня не допуска никой до нея, а ти си се промъкнал посред нощ!

Изпуснал парата донякъде, директорът най-сетне забеляза необичайното задръстване в кабинета на Филипс. Очите му бавно обиколиха помещението, ченето му увисна от изненада.

— Едва миналата седмица всичко ти беше наред — промърмори той. — Беше точен и акуратен, ръководеше работата по начин, който те правеше пръв кандидат за началническия пост, когато му дойде времето. Искам пак да се превърнеш в онзи Мартин Филипс, когото познавах. Не разбирам поведението ти през последните няколко дни, не приемам и бъркотията, която цари в този кабинет. Предупреждавам те, че ако не влезеш в крак, ще се наложи да си търсиш друга работа!

Голдблат се завъртя на пети и напусна кабинета. Филипс остана на мястото си. Не знаеше да се смее ли, да плаче ли. Идеята да бъде уволнен му се стори абсурдна, особено на фона на стремежите му за независимост. Реакцията му беше спонтанна, пропита от желание за максимална ефективност. Обиколи като вихрушка всички кабинети на отделението, даде указания за обработката на по-трудните случаи, разчете всички натрупали се от сутринта снимки. В допълнение се зае с една особено трудна ангиография, която категорично доказа, че пациентът не се нуждае от хирургическа намеса. И най-накрая изнесе пред групата студенти такава блестяща лекция относно качествата на мозъчния скенер, че онези от тях, които слушаха внимателно, останаха възхитени, а по-разсеяните — в дълбоко объркване. Междувременно успя да продиктува на Хелън отговори на цялата кореспонденция, насъбрала се през последните дни, а през това време една от административните сестри се зае със систематизирането на папките, струпани в кабинета му. В резултат някъде около три следобед беше вкарал в компютъра около шейсет стари снимки за сравнение и беше получил резултатите. Програмата продължаваше да функционира без грешка.

В три и половина надникна в канцеларията на Хелън и попита дали го е търсила пациентка на име Кристин Линдквист. Тъмнокожата жена мълчаливо поклати глава. Това го принуди да отскочи до рентгеновите кабинети и да зададе същия въпрос на Кенет Робинс. Отговорът отново беше отрицателен.