Робин Кук - Мозъци

Подчинявайки се на животински инстинкт, Мартин отскочи надясно и грабна бутилката с бира. Обърна се с рязко движение и видя как Върнър полита напред, а ръката му мъчително се протяга към дръжката на дълъг скалпел, стърчаща от врата му. От устата му излетя неясно гъргорене, тялото му се стовари върху масата и се плъзна на пода. Ножът за аутопсии се изплъзна от пръстите му и изтрака върху масата.

— Не мърдай и не пипай нищо! — изкрещя нападателят на Върнър, изскочил безшумно от отворената врата към антрето. — Слава Богу, че решихме да те поставим под наблюдение! — Беше онзи хубавец с латиноамерикански черти, когото Филипс забеляза в метрото. — Трябваше да улуча сърцето или някоя от главните артерии, но тоя тип не ми даде достатъчно време! — Наведе се и направи опит да изтегли скалпела от врата на Върнър. Не му се удаде, тъй като главата на гробаря беше извърната на една страна и здраво го притискаше. Нападателят го прекрачи и направи нов опит да си прибере оръжието, този път от другата страна.

Окопитил се достатъчно, за да реагира, Филипс ахна и стовари бутилката върху задната част на главата му. Мъжът усети нападението и рязко се дръпна встрани. Основната тежест на удара попадна в рамото му, но тялото му изгуби равновесие и се просна върху умиращата“ жертва.

Обзет от сляпа паника, Филипс хукна да бяга, все още с бутилката в ръка. На крачка от вратата му се стори, че нещо отвъд нея помръдва и рязко смени посоката. Убиецът не беше сам! Прекоси хола в обратна посока, очите му механично уловиха фигурата на непознатия, която бавно се надигаше от трупа, притиснал ръка към тила си.

В следващия миг се озова до задния прозорец на спалнята, дръпна пердето и рязко го отвори. Изскочи на аварийната стълба и полетя надолу. Беше истинско чудо, че не се препъна, тъй като слизането му приличаше по-скоро на свободно падане. Краката му усетиха твърда земя. Нямаше време да се оглежда и хукна в източна посока. Малко преди съседния блок видя някакъв засаден със зеленчуци парцел и кривна към него. Оказа се, че от Хамилтън Теръс го дели само някакъв нисък жив плет.

Прескочи го и се плъзна по почти отвесния склон. Обувките му натежаха от кал, дребни камъчета влизаха в болезнено съприкосновение с разгорещеното му тяло. Светлината остана зад гърба му, носеше се надолу в пълен мрак. След няколко секунди се спря в някаква оградна мрежа, в която зееха големи пробойни. На три метра под него започваше нещо като автомобилно гробище, отвъд което се виждаше широкото асфалтирано платно на авеню Сейнт Никълъс, осветено от уличните лампи. Механично понечи да се покатери по оградата, но после зърна една от многобройните дупки и се промуши през нея. Увисна на ръце от бетонния ръб на гробището, затвори очи и се пусна.

Оказа се, че това не е автомобилно гробище, а просто празен парцел, на който ръждясваха няколко изоставени коли. Филипс изчака за момент да успокои дишането си и предпазливо тръгна напред. Всеки момент очакваше да чуе стъпките на преследвачите зад гърба си.

Изскочи на улицата и затича с равномерно темпо. Искаше да бъде максимално далеч от апартамента на Върнър. Очите му механично потърсиха патрулна кола, но платното беше пусто. От двете му страни се точеха различни по височина сгради, повечето от тях отдавна напуснати. Големите блокове без нито една светлинка приличаха на праисторически скелети. Тротоарите бяха задръстени от боклуци.

Изведнъж осъзна, че се е озовал в Харлем и рязко намали темпото. Тъмните безлюдни улици усилиха ужаса му. На две пресечки по-нататък се натъкна на група чернокожи с вид на улични престъпници, които учудено се облещиха като го видяха да тича в средата на уличното платно. Гледката на някакъв смахнат бял, който бяга за здраве в Харлем, при това посред нощите, явно беше толкова необичайна за тях, че ги накара да забравят разпределението на дрогата, с което очевидно се занимаваха.

Макар и добре трениран, Мартин скоро усети, че е на прага на изтощението. Въздухът излиташе на неравни тласъци от широко отворената му уста, в гърдите му се появи пареща болка. Обзе го чувство за безизходица, краката му сами се насочиха към тъмната дупка на някаква изоставена сграда, която някога вероятно е била вход. Препъна се в някакви натрошени тухли, опря гръб на влажната стена. В ноздрите го удари отвратителна миризма на гнило, но той не й обърна внимание. Краят на отчаяното бягство изпълни душата му с неземно блаженство.

Овладял дишането си, той предпазливо надникна навън. Улицата беше пуста, наоколо цареше мъртва тишина. Подуши чуждото присъствие в мрака още преди една костелива ръка да го сграбчи за дрехата. В гърлото му се породи вик на ужас, който излетя през устата му под формата на треперливо и немощно блеене. Дръпна се рязко и размаха ръце, сякаш да се отърси от отровно насекомо. Собственикът на ръката се повлече след него, светлината от улицата попадна върху слабата му фигура, която леко се поклащаше. Оказа се някакъв надрусан с дрога скитник, който едва се държеше на краката си.