Кетрин Куксън - Годината на девствениците

Нещо тегнеше над тях. Дали не беше проклятие? Не, никакво проклятие, просто майчина любов, изкривена майчина любов. Когато погледна мъртвешкибялото лице, санитарят, който седеше близо до него, каза:

— Състоянието й е лошо. Цяла нощ да лежи така на студа; куче да беше, щеше да умре. Невероятно е, че още диша.

Да, невероятно беше, че е още жива и дълбоко в себе си страшно му се искаше да не беше така, защото оттук нататък какъв ще бъде животът й? Сигурно нямаше да я върнат в Каунти, а в някое по-сигурно място, особено ако се случеше най-лошото с баща му или Маги. Ами Анет? Как да й каже? Тя е толкова слаба още. Раждането съвсем я беше изтощило. Да разговаря с нея и да се прави на весел щеше да бъде просто блъф.

В болницата имаше голямо оживление и докато откарваха майка му той с изненада видя в коридора една сестра, която познаваше от Каунти, придружена от мъж. Щом го видя, тя веднага се приближи и каза:

— Голяма трагедия, нали мистър Коулсън?

Той кимна.

— Да, сестра, наистина.

Мъжът, като че ли да се извини, каза:

— Снощи претърсихме градината. Въпреки, че беше тъмно, претърсихме внимателно всичко след като знаехме, че е в къщата.

— О, нямаше и да предположите, че е между тия щайги и кутии. Но как се е измъкнала?

Той се обърна към сестрата и тя каза:

— Явно с помощта на двете жени от стаята й. Много са хитри… всички там са такива. Използвали са стария трик и са пъхнали възглавници в леглото й и то доста умело, нали знаете, че тя е доста едра.

— Но нали е трябвало да мине през портала?

— О, не е минала оттам. Тя отдавна трябва да го е замислила, огледала е градината и малката горичка. Прескочила е стената. Наблизо има едно дърво и най-ниските му клони опират до стената. Как е успяла да се добере до там с тия килограми, не знам, просто не знам, но казват, че това е единственото възможно място, откъдето е избягала. Тя беше доста подвижна и вървеше с лекота. Но да се покатери на това дърво! Въпреки, че в такова състояние те вършат всичко, което са си наумили. Как мислите, ще оживее ли?

На върха на езика му беше да каже: „Надявам се, че няма.“, но отговори:

— Не знам.

После, като каза „Извинете“, той се обърна и тръгна към регистратурата.

— Може ли да видя мистър Коулсън и мис Доърти?

— Ако изчакате, ще проверя — отговори жената и вдигна слушалката. Малко след това тя му махна с ръка и каза:

— Ако отидете в четвърто отделение, сестра Бел ще ви заведе.

— Благодаря ви.

Сестра Бел го заведе в канцеларията си, покани го да седне и каза:

— Ужасна трагедия. Току-що научих, че са докарали и майка ви.

Той не каза нищо за това и попита:

— Как е баща ми? А мис Доърти?

— Вижте — тя въздъхна — като че ли има слабо подобрение от миналата нощ. И двамата са живи и можем само да се надяваме на най-доброто. Но мисля, че баща ви е в много по-лошо състояние от мис Доърти.

— Може ли да ги видя?

— Да; съвсем за малко и без да разговаряте. — Тя сви рамене. — Не че това ще е от някаква полза.

Когато той застана отстрани до баща си, погледна лицето му, цялото подуто, синьо-черно, почти неузнаваемо. В едната му ноздра имаше тръбичка, в ръката му също и още няколко тръбички, прикрепени към ръката. Изглеждаше по същия начин, както Дон след катастрофата. Искаше да протегне ръка и да му каже: „О, татко. Горкият ми татко“ и думите напираха в него. Стивън беше казал, че тя държала в ръцете си парче дърво. Трябва да е било доста тежко, пък и тя самата тежеше доста, но в безумието си би опустошила всичко дори с четка за зъби.

Когато после застана до леглото на Маги, видя, че очите й бяха отворени и надничаха изпод превръзките около главата и лицето й.

— О, Маги! — каза той високо.

Тя се опита да вдигне ръката си, но изглежда това беше прекалено голямо усилие.

Като я гледаше, той почувства как в гърлото му заседна буца: защо точно Маги трябваше да страда така? А защо не? В известна степен тя беше виновна за страданията на майка му, тъй като тя не би могла да подозира за чувствата на готвачката си към нейния съпруг. Сигурно е така, защото иначе отдавна щеше да ги напусне. Ако тя не беше полудяла, тази сцена в спалнята сигурно би допринесла за това.

В ума му изплува сцената със Стивън, който стоеше в коридора оная сутрин и още не беше влязъл в къщата, когато той го хвана за реверите на палтото и промълви:

— Татко лежеше на земята, Джо, без дрехи. Маги също, и тя без дрехи. Това е лошо, нали? Маги не е трябвало да бъде там без дрехи. Не съм казал на Дон, още спи. И без това новата сестра няма да ме пусне.