Джеймс Купър - Прерията

Мястото не ни позволява да описваме подробно триумфалното завръщане на героите. Радостта на племето беше още по-голяма след отчаянието, в което бе изпаднало преди това. Майките възпяваха доблестната смърт на синовете си; жените възхваляваха юначеството на мъжете си, сочейки техните рани; а девойките пееха победни песни в чест на младите храбреци. Скалповете на сразените врагове бяха изложени на показ, както в по-цивилизованите страни излагат знамената, взети като трофеи. Старците разказваха за делата на някогашни герои и изтъкваха, че славата на тази победа засенчва всичко предишно; а Твърдото сърце, от юношески години до тоя ден прочут със своите подвизи, бе многократно провъзгласяван единодушно за най-достоен вожд и най-голям храбрец, с когото Уаконда е дарявал някога своите най-любими чеда — вълците-пеони.

Мидълтън, макар и да чувстваше, че възвърнатото му съкровище е тук в сравнителна безопасност, все пак се зарадва, когато влезе в селото с дивата свита на вожда и видя сред тълпата своите верни юнаци-артилеристи, които го посрещнаха с гръмко „ура“. Присъствието на този въоръжен отряд, макар и толкова малоброен, премахна и последната сянка на безпокойство в душата му: така той не зависеше от никого, придобиваше достойнство и тежест в очите на новите си приятели и можеше по-лесно да преодолее трудностите на пътуването през обширната област, която все още се простираше между селото на пеоните и най-близкия форт на неговите сънародници. На Инес и Елен бе предоставена специална палатка и дори Пол, като видя, че пред входа й крачи въоръжен часовой в американска униформа, се зарадва, че може да се пошляе спокойно между колибите на червенокожите, в които надничаше безцеремонно, разглеждаше покъщнината и подхвърляше непринудено ту шеги, ту сериозни забележки за това-онова или се мъчеше по своему да втълпи на изумените стопанки, че домът на белите е по-добре подреден.

Такова натрапчиво бъркане в чужди работи никак не беше присъщо на индианците. Деликатността и сдържаността на Твърдото сърце се предадоха и на неговите съплеменници. Те оказаха на чуждоземците всичкото внимание, което можеха да им подскажат техните прости обноски и ограничени потребности, но след това никой не си позволи даже да се приближи до колибите, отредени за гостите. Оставиха ги да си почиват според своите навици и наклонности. Ала песните и веселието на племето продължиха до късна нощ; дълго се чуваше как един или друг воин разказваше от покрива на колибата си за подвизите на своя народ и прославените си победи.

Въпреки безсънната нощ още от изгрев слънце всичко живо излезе навън. Възторгът, който тъй дълго бе озарявал всяко лице, сега се смени с чувство, по-подходящо за случая. Всички знаеха, че бледоликите, завързали дружба с техния вожд, се готвят да напуснат окончателно племето. Докато чакаха пристигането на Мидълтън, войниците му се бяха спазарили с един неуспял търговец да използуват лодката му, която стоеше до брега, готова да поеме товара си, и сега не оставаше нищо друго, освен да тръгнат на дълъг път.

Мидълтън чакаше тоя момент не без известна тревога. Възхищението, с което Твърдото сърце гледаше Инес, не беше убягнало от ревнивите му очи, както по-рано не бе пропуснал да забележи похотливите помисли на Матори. Той знаеше колко майсторски умее индианецът да прикрива намеренията си и смяташе, че ще бъде престъпна небрежност от негова страна да не се подготви за най-лошото. Ето защо даде тайни разпореждания на хората си, които, давайки си вид, че се готвят за военен парад, за да ознаменуват своето заминаване, всъщност вземаха мерки за отбрана.

Обаче младият капитан почувства угризение на съвестта, когато видя, че цялото племе е излязло да изпроводи неговия отряд до брега на реката без оръжие в ръце и с печални лица. Пеоните наобиколиха чуждоземците и техния военачалник като мирни наблюдатели, които следяха с жив интерес това, което ставаше. Когато се разбра, че Твърдото сърце възнамерява да говори, всички замряха, готови да слушат, а траперът пое длъжността на преводач. Тогава младият вожд се обърна към своя народ с обичайния образен език на индианците.

Най-напред спомена за древността и за славата на народа си. Говореше за успехите им на лов и по пътеката на войната, как винаги се славели със своето умение да защитят правата си и да накажат враговете си. След като каза достатъчно, за да изрази почитта си към величието на вълците-пеони и да поласкае самолюбието на слушателите, той внезапно премина на друга тема — за народа, към който принадлежат чуждоземците. Сравни безчетното им множество с ятата прелетни птици през сезона на цъфтежа и по времето на листопада. С деликатност, присъща единствено на воина-индианец, той избегна да споменава пряко за алчността, проявявана от много бледолики в търговски сделки с червенокожите. Но съзнавайки, че недоверието е силно вкоренено у неговото племе, младият вожд се стараеше да смекчи справедливото им негодувание с косвени извинения и оправдания. Напомни на слушателите, че и самите вълци-пеони са били принуждавани да прогонват от селищата си много свои недостойни съплеменници. Уаконда понякога отвръща лице от червенокожия. Несъмнено и Великият дух на — бледоликите често гледа навъсено своите чеда. Този, който се остави в ръцете на Твореца на злото, не може да бъде нито храбър, нито добродетелен, какъвто и да е цветът на кожата му. Той подкани младите си хора да погледнат ръцете на Големите ножове. Те не са празни като ръцете на гладни просяци. Но и не са пълни с имане, като у подлите търговци. И те са воини като тях и носят оръжие, с което умело си служат — затова заслужават да бъдат наречени братя.