Джеймс Купър - Прерията

След това Твърдото сърце заговори за главатаря на чуждоземните. Той е син на техния велик бял баща. Не е дошъл в прериите да прогонва бизоните от пасищата или да отнема дивеча на индианците. Лоши хора отвлекли една от жените му; несъмнено тя е най-послушната, най-кротката, най-красивата от тях. Нека си отворят очите и ще видят, че думите му са самата истина. Сега, когато белият вожд е намерил жена си, той се готви да се върне с мир при своя народ. Ще разкаже на съплеменниците си, че пеоните са справедливи и между двата народа ще се проточи наниз от вампуми 80 80 Огърлицата „вампум“ служи между другото и като оброк за вярност и дружба — Б.пр. . Нека цялото племе пожелае на чуждоземните да се завърнат благополучно в градовете си. Воините-пеони умеят не само да посрещнат достойно враговете си, но и да разчистват пътеката на приятелите си от трънак.

Сърцето на Мидълтън заби силно, когато младият вожд 81 81 Американците и индианците са възприели употребата на някои думи, които всеки смята, че спадат към езика на другия. Така например „скуоу“ (жена), „папуз“ (дете), „вигвам“ (колиба) и т. н., макар и безспорно да не спадат към никой индиански диалект, се използват често в разговор и от бели, и от червенокожи. Много думи в този своеобразен прериен жаргон имат френски произход, между тях и partisan (вожд), brave (храбрец) и т. н. — Б. а. спомена за чара на Инес, и погледът му пробяга бързо по малката редица артилеристи, но от този момент нататък индианецът като че ли съвсем забрави за прелестната испанка, сякаш никога в живота си не бе я виждал. Дори и да имаше някакво чувство към нея, той съумя да го прикрие под студената маска на индианското безразличие. Младият пеони стисна ръка на всеки от войниците, като не пропусна и най-незначителния от тях, но хладният му и съсредоточен поглед нито за миг не се обърна към Инес или Елен. Вярно, той се бе погрижил за удобствата им със старателност и прилежност, които поучудиха младите му воини, ала с нищо друго не оскърби мъжкото им достойнство, което не допускаше каквото и да било внимание към слабия пол.

Всички започнаха да се сбогуват тържествено. Всеки пеони се стараеше да не пропусне да окаже внимание на нито един от войниците-чуждоземци и естествено тази церемония отне доста време. Единственото изключение, и то непълно, бе допуснато спрямо доктор Бациус. Наистина мнозина от гладите индианци не бързаха да обсипват с любезности човек с такава съмнителна професия, но достойният естественик все пак намери известна утеха в по-мъдрата учтивост на старците, които смятаха, че макар на война да няма особена полза от „великия магьосник“ на Големите ножове, в мирно време обаче може да върши добра работа.

Когато целият отред на Мидълтън се настани в лодката, траперът вдигна малкия вързоп, който през цялото време на церемонията бе лежал в краката му, подсвирна на Хектор да дойде при него и последен зае мястото си. Артилеристите извикаха обичайното „ура“, племето отвърна със своя възглас, лодката бе тласната в средата на реката и се понесе леко по течението.

Раздялата бе последвана от продължително и дълбоко, ако не и тъжно мълчание. Пръв го наруши траперът, в чийто мрачен и печален поглед се четеше може би най-силна скръб.

— Те са юначно и честно племе — рече той. — Мога смело да кажа това и според мен ги превъзхожда само оня могъщ някога, но сега пръснат по земята народ — делауерите от планините. Ех, капитане, да беше видял като мен толкова хубаво и лошо от тия червенокожи племена, щеше да знаеш колко струва един храбър и простодушен воин. Зная, срещат се хора, които и мислят, и казват, че индианецът не стои по-горе от зверовете из тия голи равнини. Ала трябва сам да бъдеш честен, за да съдиш за честността на другите. Няма съмнение, да, няма съмнение, червенокожите знаят какви са враговете им и не се престарават да проявяват хъм тях особено доверие или любов.

— Такъв е човекът — отвърна капитанът. — И тези хора навярно не са лишени от нито едно природно качество, присъщо на човешкия род.

— Вярно, вярно. Имат почти всичко, с което може да ги надари природата. Но оня, който е видял само един индианец или само едно племе, познава толкова малко нрава на червенокожия, колкото би познавал цвета на птичите пера, ако е виждал само врана. А сега, приятелю кормчия, насочи лодката към оная пясъчна ивица, тази услуга няма да ти струва много труд.

— Защо? — запита Мидълтън. — Сега ние се движим по средата на реката, където течението е най-бързо, а ако се приближим до брега, ще загубим скорост.