Чарлин Крос - Дамата на лорда

— Хубаво щеше да бъде, но нека да се придържаме към списъка. Когато новината се разчуе, вероятно ще дойдат и други.

— Ами ако те са лоялни на Джеймс?

— Аз лично ще разпитвам всеки кандидат много преди Монтбърн да го види. Който не издържи моята проверка, ще бъде връщан обратно.

— Девин, ти си най-добрият братовчед, който съм можела да имам — каза Чандра и вдигна ръката му от масата, за да я целуне по кокалчетата. — Какво щях да правя без теб?

Той се усмихна леко. Силите му го напускаха с всеки изминат ден, а пристъпите на кашлицата ставаха все по-лоши. Сега той дори плюеше кръв. Девин се страхуваше, че Чандра скоро щеше да научи отговора на въпроса си.

— Щеше да си намериш друг любимец, братовчедке. Някой, който щеше да държи на теб също толкова, колкото държа аз.

Изненадана от отговора му, Чандра се вгледа в лицето му. Когато осъзна колко болен беше той, очите й се изпълниха със сълзи.

— Никога — прошепна тя и стисна ръката му. — Ти не си просто част от семейството ми, ти си най-добрият и най-скъпият ми приятел. Никой никога няма да може да те замени. Никой. — Тя бързо смени темата, защото усещаше, че всеки момент ще се разплаче. — Сигурен ли си, че саксонецът няма да заподозре измамата ни?

— Надявам се, че няма — каза той и пусна ръката й. — Истински верните на краля шотландци са едва шепа хора. Мнозинството от останалите имат някакви малки оплаквания срещу короната или срещу самия Джеймс. Останалите неколцина са просото глупаци. При най-малкия знак за конфронтация те ще избягат през първия мярнал им се хълм. Независимо дали някой от тях харесва Джеймс или не, ти не трябва да забравяш, че всички те са шотландци, а Монтбърн е англичанин. Всеки един от тях със сигурност ще обиди графа. Като се има предвид настроението му, той няма да одобри нито един от тях. Изборът, разбира се, е негов.

— Точно от това се страхувам най-много.

През следващия половин час двамата преписаха списъка, след което написаха и едно писмо и изпратиха двата документа на граф Монтбърн, придружени от бележка, с която се искаше одобрението му. Десет минути по-късно писменият му отговор бе върнат на Чандра по същия пратеник. Писмото беше одобрено, но списъкът трябваше да бъде намален наполовина. Алек бе решил, че подходящ съпруг може да се намери и сред по-малко кандидати.

— Не трябваше да му даваме списъка — каза Чандра, когато прочете отговора на настойника си.

— Не се притеснявай. В крайна сметка всички имена от списъка ще бъдат използвани. Той просто ни дава повече време да напишем останалите покани.

— Тогава по-добре да започваме веднага, защото той иска първите кандидати да пристигнат тук следващата седмица.

През следващите ден и половина Чандра и Девин написаха почти стоте писма, в които канеха кандидатите за ръката й в замъка Лохли. За щастие, нито чичо й, нито настойникът й дойдоха да ги безпокоят. Всъщност, те не видяха нито единия, нито другия, което може би се дължеше на факта, че се хранеха в стаята на Чандра.

Сега Чандра стоеше до отворената врата и гледаше как последният куриер заминава, пъхнал последните десет покани в пояса си. Усети как изведнъж й става нервно.

— А сега какво ще правим? — обърна се към Девин, който стоеше близо до нея.

— Ще изчакаме да видим дали ще получим отговор. Междувременно ще трябва да се погрижим за нуждите на най-почетния гост на лейди Лохли.

— Да не би да очакваш от мен да се държа любезно с него?

— Това няма да навреди на никого. Ако демонстрираш учтивост, ако го очароваш с ума и интелекта си, той може да се съжали над теб, когато се изправи пред идиотите, които сме поканили. Планът е той да бъде много по-внимателен в избора си, отколкото е възнамерявал първоначално. Ще мисли не само за Джеймс и короната, но и за твоите желания. Струва си да се опита.

— Но ние вече знаем, че той няма да намери сред кандидатите човек, верен на Джеймс.

— Така е, но не трябва да забравяш, че в желанието си да се завърне по-скоро в Англия, той може да избере онзи, който най-много се доближи до критериите на краля. Ние не искаме това да се случи. Затова той трябва да бъде накаран да се погрижи нито един от тези мъже да не бъде преценен като подходящ за очарователната лейди Лохли. Той ще отхвърли всички кандидати, въпреки че сам няма да знае защо.

Снизходителност. Тази дума изскочи в съзнанието й. Настойникът й сам бе предложил подобно нещо. Колкото и да не й се искаше да му показва и най-малката любезност, по всичко личеше, че Чандра нямаше друга алтернатива. Тя беше готова да опита всичко, само и само да му попречи да й избере съпруг.