Чарлин Крос - Дамата на лорда

— Проява на любезност? Простете ми, ще зачеркна първата заплаха от списъка. — Алек зачака, но Чандра не отговори нищо. — Един съвет. Обикновено съм много търпелив човек. Всъщност, доста често хората злоупотребяват с търпението ми. Не бях изпратен тук по свое желание, нито пък искам до остана. По мое мнение, колкото по-бързо ви намеря подходящ съпруг, толкова по-бързо ще мога да се завърна в Англия. Затова ви предлагам да повикате всички подходящи мъже, които са лоялни на Джеймс, за да мога да проведа с тях необходимите разговори и да ви омъжа до края на месеца.

— До края на месеца? Няма да се омъжа за когото и да било, подходящ или не — заяви предизвикателно тя. — Особено пък ако е избран от вас.

— О, напротив, ще се омъжите — повтори Алек и отново спря поглед върху устните й. — Но преди това съм много любопитен да разбера нещо. — Той се приближи бавно към нея с плавни движения на голяма котка. Чандра стоеше твърдо на мястото си, без да отстъпва. Алек спря на няколко сантиметра от нея. — Искам да разбера това от мига, в който те видях за първи път, Морган.

— Чандра — тросна се тя, без да знае защо.

— Да, това е истинското име на лейди Лохли, нали?

— Какво искаш да разбереш? — попита тя, без да отвърне на въпроса му.

— Само това. — Той сграбчи сплетената й коса и я уви около китката си. Главата й се отметна назад, устните й се разтвориха, за да протестират, и устата му се спусна и покри изцяло нейната. Целувката беше твърда, гореща, влажна и свърши, когато едва бе започнала.

Алек пусна плитката й и Чандра се отдръпна назад и започна да търка ожесточено устните си с опакото на ръката си.

— Никога вече не смей да ме докосваш!

— Всеки път, когато решиш да ме провокираш или да не ми се подчиниш, можеш да очакваш още от същото. Особено когато не можеш да търпиш присъствието ми.

Тя го гледаше ядосано.

— Арогантен варварин!

— Този път ще ти простя за обидата, но следващия няма — подхвърли той през рамо, докато вървеше към вратата. — И знай, че аз също си имам име. — Той се обърна и я погледна с порочна усмивка. — Казвам се Алек, а по-официално Алекзандър Хоук, шести граф Монтбърн.

Докато Алек отваряше вратата, фамилното му име не излизаше от съзнанието на Чандра. Хоук! 1 1 Хоук! (англ.) — ястреб — Б.пр. Хоук! Хоук! При последното повторение тя едва не се свлече на пода. Дали крилатият ловец от легендата и този мъж не бяха едно и също? Отказваше да повярва, че това е възможно.

— Свиня! — извика високо тя само за да чуе смеха му да влиза в стаята през старата дървена врата.

Малко след като настойникът й си тръгна, Чандра започна да крачи из стаята. Скръстила ръце пред гърди толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели от напрежение, тя се опитваше да пропъди тревогата, която я бе обзела. Името му беше просто съвпадение. Приумица на съдбата. Но точно това беше проблемът. Подобно на крилатия ловец от легендата, този Хоук имаше властта да промени съдбата й. За разлика от птицата от легендата обаче, Чандра нямаше къде да избяга. Тревогата й нарасна, защото тя не приемаше властта, която той имаше над нея. Стиснала зъби, тя продължаваше да се разхожда из стаята.

„Арогантно животно!“ — беснееше мислено момичето. Той нямаше да й казва какво може и какво не може да прави. Нито пък щеше да й избере съпруг. Тя по-скоро щеше да умре, отколкото да позволи на някой мъж да решава вместо нея. Заповедта на Джеймс можеше да върви по дяволите! Но какво можеше да направи?

Девин наблюдаваше братовчедка си от стола, в който седеше. Наложеният й брак не беше тайна за никого, тъй като тя и Алек бяха спорили толкова високо, че думите им се бяха чували през вратата като артилерийски огън. Никой от тримата души, които чакаха в коридора, не знаеше какво се бе случило по време на краткото затишие, но реакцията на Чандра бе предизвикала съмнения у Девин. Най-накрая той не можа да издържи.

— Братовчедке, ще износиш килима… а и краката си.

— Килимът си е мой, краката също — сопна се тя в отговор. — Ще правя с тях каквото си искам.

— Както кажеш, но според мен се изтощаваш без причина.

Чандра се спря.

— Без причина ли? Искат да ме омъжат за някой непознат, който ще бъде избран от онзи надут саксонец, моя настойник. За да мисля, трябва да се разхождам. Няма да си почина, преди да намеря решение.

— Решението се съдържа в писмото на Джеймс. Или поне аз мисля така.

— Къде? — Тя се приближи до Девин и взе писмото от ръцете му. След като го прочете отново, се намръщи. — Не виждам никакво решение. Тук пише само, че трябва да се омъжа, а Монтбърн в качеството си на мой настойник трябва да ми избере съпруг.