Чарлин Крос - Дамата на лорда

Алек беше в мрачно настроение. Въпреки че знаеше каква е причината за това, той не искаше да я приеме. Очите му огледаха стаята. Тя беше много по-голяма от онази, в която го бяха настанили преди, но не можеше да се сравни с неговата стая в замъка Монтбърн, нито пък имаше изтънчените удобства, с които бе свикнал.

— Ще свърши работа, но не е като у дома. Поне леглото е по-голямо и по-меко. Няма да ми се наложи да се вкопчвам в него, както правех през последните няколко нощи, от страх да не падна на пода. — Той свали меча си и го сложи на масата, след което забеляза, че багажът му също е пренесен. — Що се отнася до клана Морган, те не ме искат тук повече отколкото преди. Просто тяхната предводителка им е наредила да се държат по-любезно и мисля, че знам каква е причината за това. — Той видя, че рицарят повдига вежди, и описа широк кръг с ръка. — Всичко това е подкуп — стаята, вкусната храна и хубавото вино, което току-що пихме, приятелското обслужване. Тя се надява на снизхождение, когато й избирам съпруг. Вероятно се надява, че изобщо няма да й избера съпруг. Но греши. Запомни ми думите, приятелю, когато бракът бъде сключен, ние ще си тръгнем оттук изпратени с дъжд от стрели… а може би дори преди това.

— Тогава значи смяташ, че тя е загрижена за собственото си благоденствие, а не защото се чувства виновна за начина, по който се държа с теб, както и че не те възнаграждава за това, че спаси живота на братовчед й. — Сър Джон видя колко изненадано го погледна Алек. — Чух неколцина от шотландците да разправят на другите за геройската ти постъпка.

— Геройска? Беше по-скоро рефлективна реакция. Не съм направил нищо необичайно. Възнаграждение? Съмнявам се. Вина? Едва ли. Тя е шотландка, а аз съм англичанин; ще бъде противоестествено да изпитва вина за моите страдания.

— А братовчед й?

— И сама можеше да го спаси. Аз просто стигнах до него пръв. Не, сигурен съм, че прави това само заради себе си. Ако не й бях споменал, че ако се държи любезно и с уважение, може да спечели снизходителността ми, може би щях да го приема като проява на искрено съжаление. Но аз й го споменах и ти сам можеш да видиш промените. Като се има предвид положението й, не я обвинявам, но това няма да й помогне, защото моята вярност е дадена на Джеймс. — Алек се закле мислено, че триковете на Чандра нямаше да го подлъжат, и настроението му се влоши още повече. — Тя ще се омъжи — продължи решително той. Алек нарочно държеше спомена за красивото лице на Чандра далеч от мислите си, защото знаеше, че ако го допуснеше там, със сигурност щеше да се размекне. — Не ме интересува дали съпругът й ще бъде млад или стар, слаб или дебел, висок или нисък, стига да отговаря на изискванията, които са ни поставени.

— Надявам се, че няма да й кажеш това, защото ако го направиш, отново ще се наложи да ядем сухи сладкиши и да пием вода.

Алек се разсмя.

— Не съм толкова глупав. Не, аз смятам да се наслаждавам на вниманието, което ми се отделя, а искам и ти и хората ти да правите същото, сър Джон. Но независимо колко големи удобства ни предлагат, не можем да не си държим очите на четири. Не им вярвам на тези Морган, особено на чичото на момичето. Той има твърде голямо желание за бой.

— Да, така е.

— Докато аз забавлявам лейди Лохли, за да съм сигурен, че няма да избяга, искам да държиш под око този Седрик. Не ми се иска да ме заколят, докато спя.

— И на мен — каза рицарят, докато гледаше как Алек вади сгънато парче хартия от елека си. — Ще го наблюдаваме. Можеш да разчиташ на това.

— Добре.

— В бележката й до теб… — сър Джон кимна към хартията — тя обяснява ли ти защо е сменена стаята ти?

Алек огледа отново новата си стая. Сега му харесваше повече, отколкото преди, но все пак не беше като у дома му. Англия. Защо изобщо я беше напуснал?

— Не, но предполагам, че е искала да ме изненада. — Погледът му се върна на сър Джон. — Пише само, че все още се грижела за братовчед си. Моли ме за извинение, че няма да присъства на вечеря, но не можела да го остави сам. Ако до утре сутрин състоянието му се подобри, тя иска да обиколя с нея земите на Морган.

— Ще отидеш ли?

— Рискувам твърде много, ако не отида — отвърна Алек. — За какво ми е да намеря младоженец, ако булката изчезне? Както вече казах, смятам да забавлявам лейди Лохли.

— В такъв случай, щом смяташ, че тя не изпитва съжаление, забавлявай я добре въоръжен. Тя може и да е дребна, но имам чувството, че е доста бърза. Няма да можеш да се забавляваш с нож в стомаха.