Чарлин Крос - Дамата на лорда

С изопнати до скъсване нерви Чандра чакаше в двора оседланата й кобила да бъде доведена от конюшните заедно с жребеца на Монтбърн. Хапеше долната й устна, докато постоянно си повтаряше, че трябва да се държи учтиво с настойника си, защото в противен случай планът й ще се провали. Уверена, че разходката им ще завърши катастрофално, тя се молеше той да я уведоми, че съжалява, но не може да я придружи. Да се пребори с глиган, може би щеше да й бъде по-лесно, отколкото да се държи любезно с този мъж. Да се държи с него по друг начин, освен с презрение, след като толкова много го презираше, си беше чисто двуличие.

— Щом искаш да излезеш насаме със саксонеца, значи си глупачка — каза Седрик, който бе дошъл при нея, за да се опита да я разубеди за пореден път. — Казвам ти, на него не може да му се вярва. Откъде знаеш, че писмото на Джеймс не е фалшиво или пък, че той е онзи, за когото се представя? Той може да е английски наемник, решил да те отвлече, за да вземе откуп за теб. Като пренебрегваш предупрежденията ми, му даваш възможност да осъществи плановете си.

Уморена от непрестанните словоизлияния на чичо си, чиито зловещи думи бяха измъчвали слуха й през последния четвърт час, Чандра се обърна ядосано към него.

— Казвам ти, че нищо няма да ми се случи. Ако той наистина искаше да ме отвлече, щеше ли да остави хората си в замъка? Защо да го прави?

— Той може да ги остави в замъка, за да ни нападнат.

Чандра се разсмя.

— Това е смешно, чичо. Ние сме няколко пъти повече от тях. Няма начин да ни победят в бой. Пък и ние не сме богати. Какво може да се надява да спечели той от нас? — Седрик отвори уста, но Чандра го прекъсна, преди да бе заговорил. — Не, чичо, онова, което казваш, е смехотворно. Ти виждаш неприятности там, където ги няма. Писмото на Джеймс е истинско. Подписът му беше скрепен с восъчния печат, който остана здрав, докато не го счупих аз. Поканих саксонеца да излезе с мен, а не обратното. Ако той реши да приеме поканата ми, можеш да бъдеш уверен, че е наясно с последствията, ако с мен се случи нещо лошо. Кралят ни няма да остави подобно нещо ненаказано.

— Въпреки това не му вярвам.

Чандра беше съгласна с чичо си, но да признае това гласно щеше да доведе само до нова поредица от оплаквания, а тя не искаше това. Решението й вече беше взето и въпреки че тя предпочиташе да бъде придружена от няколко души охрана, знаеше, че Монтбърн никога нямаше да се съгласи на такова нещо, освен ако не бъде придружен от равен брой свои бойци. Това не беше добра идея, тъй като тогава на Чандра и Алек щеше да им се наложи да концентрират вниманието си върху придружителите си. Заета да поддържа мира между двете групи, тя нямаше да успее да постигне много. Колкото и да не й харесваше, трябваше да излезе насаме с англичанина. Трябваше да намери начин да спечели съчувствието му. Като знаеше колко е арогантен, тя се чудеше дали той изобщо притежаваше подобно чувство.

С ъгълчето на окото си Чандра забеляза как мъжът, за когото си мислеше, излиза от голямата зала заедно с рицаря си.

— Не спори повече с мен, чичо. Вече реших. Ще яздим сами. Но ако това ще те успокои, знай, че в ботуша си съм скрила една кама. Ако англичанинът се приближи твърде много, няма да се поколебая да я използвам.

Втренчен в Чандра и чичо й, Алек забеляза мрачното изражение на лицето на Седрик.

— Между тях, изглежда, има някакво несъгласие — каза той на сър Джон. — Нещо ми подсказва, че спорът им е заради това, че двамата с нея ще яздим без придружители.

Рицарят се изсмя.

— Като се има предвид славата ти по отношение на жените, не мога да кажа, че не оправдавам колебанието му да я остави насаме с теб. Смея ли да попитам дали момичето рискува нещо?

Алек спря внезапно и се втренчи гневно в придружителя си. По някаква необяснима причина въпросът на рицаря го беше обидил. Репутацията му беше широко известна — Алек не беше монах. Но той не беше и похитител на невинни момичета.

— Не сме в двора, сър Джон, където похотливи мъже и жени флиртуват открито и никой не обръща внимание на това. Намираме се в замъка Лохли — каза с раздразнение той. — Знам, че се говори, че любовните ми афери наброяват няколко десетки — преувеличение, подкрепяно с клюки, заради което често ме наричат женкар. Но трябва да знаеш едно — всичките ми любовници едва ли наброяват повече от една дузина, като това включва и онази, която ме направи мъж, когато бях на петнайсет години. Аз си подбирам внимателно жените, сър Джон, и мога да те уверя, че не се интересувам от неопитни девици. — Не и след всичко, което бе изстрадал с покойната си съпруга! — Лейди Лохли е в абсолютна безопасност с мен. По дяволите, човече, тя е моя повереница, а не любовница!