Агата Кристи - Трагедия в три действия

— А безпокоят ли се?

— Доколкото разбрах, доста. Знаете ли, не е взела със себе си никакъв багаж.

— Странно — промърмори Поаро.

— Да. Изглежда като че ли… Е, и аз не зная. Чувствам се неспокоен.

— Аз я предупредих — каза Поаро. — Предупредих всички. Помните какво им казах: „Говорете сега.“

— Да, да. Мислите ли, че и тя…

— Аз си имам свои хипотези — отвърна Поаро. — Засега предпочитам да не ги обсъждам.

— Първо икономът… Елис… после мис Уилз. Къде е Елис? Немислимо е полицията да не може да го намери.

— Не е търсила трупа му, където трябва — каза Поаро.

— Значи, сте съгласни с Ег. Смятате, че той е умрял?

— Елис никога вече няма да бъде видян жив.

— Боже мой — избухна сър Чарлз. — Това е кошмар… цялата тая работа е абсолютно неразбираема.

— Не, не. Напротив, смислена и логична е.

Сър Чарлз го изгледа.

— Така ли смятате?

— Разбира се. Знаете ли, аз имам методичен ум.

— Не ви разбирам.

Мистър Сатъртуейт също гледаше озадачено дребния детектив.

— А какъв ум имам аз? — попита сър Чарлз, малко докачен.

— Вие имате актьорски ум, сър Чарлз, творчески, оригинален, който винаги вижда драматичното. Мистър Сатъртуейт пък притежава ум на зрител, наблюдава действащите лица, проявява усет за атмосфера. А аз, аз имам прозаичен ум. Виждам само фактите, без никакви драматични украшения или светлини.

— Тогава да оставим всичко на вас?

— Тъкмо така мисля и аз. За двайсет и четири часа.

— Тогава успешна работа. Лека нощ. Когато излизаха заедно, сър Чарлз се обърна към мистър Сатъртуейт:

— Този приятел има много високо мнение за себе си. Той говореше някак студено.

Мистър Сатъртуейт се усмихна. Главната роля, а?! Значи, такава била работата. Той запита:

— Какво искаше да кажеш с това, че си имал друга по-важна работа, сър Чарлз?

На лицето на сър Чарлз се появи свенливото изражение, което мистър Сатъртуейт познаваше така добре от присъствието си на сватби на Хановър скуер.

— Ами, въпросът е там, че аз… ъ-ъ… Ег и аз…

— Много се радвам, че чувам това — каза мистър Сатъртуейт. — Честито.

— Разбира се, аз съм много стар за нея.

— Тя не мисли така… пък и сама може най-добре да прецени.

— Много мило от твоя страна, Сатъртуейт. Знаеш ли, бях си втълпил, че е влюбена в младия Мендърз.

— Чудя се какво те е накарало да мислиш подобно нещо — каза мистър Сатъртуейт простодушие.

— Във всеки случай — произнесе сър Чарлз твърдо — не е влюбена…

Поаро не можа да се възползва напълно от непрекъснатите двайсет и четири часа, които бе изискал.

В единайсет часа и двайсет минути на другата сутрин Ег влезе без предизвестие. За нейно учудване тя завари великия детектив зает със строеж на къщички от карти. Лицето й показваше такова дълбоко презрение, че Поаро бе принуден да се защити.

— Съвсем не съм се вдетенил на стари години, мадмоазел. Не. Ала винаги съм намирал строежа на къщички от карти много стимулиращ за ума. Това ми е стар навик. Първата ми работа тази сутрин беше да изляза и да купя тесте карти. За нещастие аз правя грешка, те не са истински карти. Но и тези вършат работа.

Ег се вгледа по-внимателно в постройката на масата.

Тя се разсмя:

— Боже мой, продали са ви „Щастливи семейства.“

— Какво е това, дето му казвате „Щастливо семейство“?

— Игра. Играят я децата в забавачницата.

— Аха. Е, все пак и с тия могат да се строят къщички по същия начин.

Ег взе няколко от картите на масата и ги заоглежда с нежност.

— Мистър Бън, сина на пекаря… аз винаги съм го обичала. А ето мисис Мъг, жената на млекаря. О, боже мой, това съм май аз.

— Защо тази смешна картичка да представлява пък вас, мадмоазел?

— Заради името.

Ег се засмя на недоумяващата му физиономия, а после се залови да обяснява. Когато свърши, той каза:

— Аха, значи, това е имал пред вид сър Чарлз снощи. А аз се чудех… Мъг — аха, да, както се казва на жаргон, вие сте „мъг“ — глупак, така ли? Естествено, ще трябва да си промените името. Не бихте искали да бъдете лейди Мъг, нали?

Ег се засмя.

— Е, пожелайте ми щастие — каза тя.

— Желая ви щастие, мадмоазел. Не краткотрайното щастие на младостта, а трайно щастие — щастие, изградено върху камък.

— Ще кажа на Чарлз, че го наричате камък — рече Ег. — А сега на въпроса, за който дойдох при вас. Много ме безпокои оная изрезка от вестник, която Оливър изпуснал от портфейла си. Разбирате ли, същата, която мис Уилз вдигнала и му върнала обратно. Струва ми се, че или Оливър лъже нагло, като казва, че не си спомня изрезката да е била там,_ или тя изобщо не е била там_. Изтървал е някакво случайно листче, а тази жена твърди, че било изрезка на статия за никотина.