Агата Кристи - Трагедия в три действия

Аз наистина клонях дотолкова към такава вероятност, че сериозно си мислех: станала е някаква грешка . Възможно ли е сър Бартолъмю Стрейндж да е бил набелязан като първата жертва, а мистър Бебингтън да е отровен по погрешка! Бях принуден обаче да изоставя тази хипотеза. Всеки, който е познавал сър Бартолъмю Стрейндж горе-долу отблизо, е знаел, че той не обича коктейлите.

Друго предположение: дали Стивън Бебингтън не е отровен по погрешка от някой друг член на първоначалната компания? Не можах да намеря никакви доказателства в този смисъл. Ето защо се върнах на първоначалното заключение, че убийството на Стивън Бебингтън е било безспорно умишлено — и веднага се натъкнах на непреодолима пречка: явната невъзможност да се случи такова нещо.

При всяко следствие трябва да се започва от най-простите и най-очевидни хипотези. При положение, че Стивън Бебингтън е бил отровен с коктейл, кой е имал възможност да сложи отрова в този коктейл? На пръв поглед ми се струваше, че единствените двама души, които са имали възможност да сторят това (тоест които са боравили с напитките), са самият сър Чарлз Картрайт и камериерката Темпъл. Но макар че по всяка вероятност и той, и тя биха могли да сипят отрова в чашата, никой от тях не е имал възможност да насочи именно тази чаша към ръката на мистър Бебингтън . Темпъл е можела да направи това, като ловко подаде таблата така, че да му предложи единствената останала чаша (което е трудно, но не и невъзможно). Сър Чарлз би могъл да стори това, като нарочно вземе въпросната чаша и му я даде. Но нито едното, нито другото не е станало. Изглеждаше като че случайността и само случайността е насочила тази определена чаша към Стивън Бебингтън.

Сър Чарлз Картрайт и Темпъл са пипали коктейлите. Бил ли е някой от тези двамата в Мелфъртското абатство? Нито тя, нито той. Кой е имал най-голяма възможност да бърка в чашата с порто на сър Бартолъмю? Изчезналият иконом, Елис, и помощничката му, камериерката. Но и тук не е изключено някой от гостите да е свършил това. Рисковано, но възможно е някой от поканените да се е промъкнал в столовата и да е сложил никотина в чашата с порто.

Когато дойдох при вас в Гарваново гнездо, вие вече бяхте съставили списък на хората, които са били в Гарваново гнездо и в Мелфъртското абатство. Сега мога да заявя, че четирите имена, поставени начело на списъка — капитан и мисиз Дейкърз, мис Сътклиф и мис Уилз — елиминирах веднага.

Невъзможно е някой от тези четирима души да е знаел предварително, че ще срещнат Стивън Бебингтън на вечерята. Използването на никотин като отрова показваше грижливо обмислен план, а не такъв, който би могъл да бъде приложен импровизирано. В този списък имаше три други имена — лейди Мери Литън Гор, мис Литън Гор и мистър Оливър Мендърз. Макар и невероятни, тези трима бяха възможни. Като местни хора те може да са имали причини да премахнат Стивън Бебингтън и да са избрали вечерта на приема, за да приведат плановете си в действие.

От друга страна, не можах да открия никакви улики някой от тях действително да е извършил такова нещо.

Мистър Сатъртуейт, мисля, разсъждаваше почти по същия начин като мен и насочи подозренията си към Оливър Мендърз. Мога да кажа, че младият Мендърз беше безспорно най-подозрителният. Вечерта в Гарваново гнездо той проявяваше всички признаци на силно нервно напрежение — имаше малко изопачено гледище за живота поради личните си проблеми, силен комплекс за малоценност, който е често причина за престъпление, беше на неуравновесена възраст, действително се бе скарал с мистър Бебингтън, или, можем да кажем, проявяваше открита враждебност към него. Освен това имахме странните обстоятелства, при които пристигнал в Мелфъртското абатство. А по-късно — малко невероятния му разказ за писмото от сър Бартолъмю Стрейндж и показанията на мис Уилз, че носел у себе си вестникарска изрезка по въпроса за отравянето с никотин.

Така че Оливър Мендърз явно беше човекът, който би трябвало да се постави начело на списъка на тия седем заподозрени.

Но изведнъж, приятели, ме озари една странна мисъл. Стори ми се ясно и съвсем логично лицето, което е извършило престъпленията, да е било лице, което е присъствало и в двата случая; с други думи, лице, фигуриращо в тоя списък от седем души — но имах чувството, че тази очевидност е нагласена очевидност . Такава мисъл би се очаквало да хрумне на всеки здравомислещ, разсъждаващ логично човек. Чувствах, че в същност гледам не действителността, а някаква изкусно нарисувана картина. Наистина умен престъпник би разбрал, че всеки, чието име е в този списък, непременно ще бъде заподозрян, следователно той или тя ще нареди така, че да не бъде в списъка.