Агата Кристи - Трагедия в три действия

Най-после си тръгнаха.

Обядваха набързо в пекарницата. Сър Чарлз искаше да ядат другаде, в по-прилично заведение, но Ег изтъкна, че може да научат някои местни клюки.

— Пък и няма да ви стане нищо, ако хапнете веднъж варени яйца и кифли — каза тя строго. — Мъжете са толкова придирчиви в яденето.

— Аз винаги съм мразил яйцата — рече сър Чарлз кротко.

Жената, която им сервираше, беше доста общителна. Тя също чела във вестника за изравянето на трупа и още повече се развълнувала, като разбрала, че става дума за „стария свещеник“.

— На времето бях дете — обясни тя. — Но го помня.

Не можа обаче да им каже много за него.

След обеда отидоха в църквата и прегледаха регистъра за ражданията, венчавките и погребенията. И тук като че ли нямаше нищо обнадеждаващо или показателно.

Излязоха на църковния двор и се повъртяха там. Ег зачете имената на надгробните камъни.

— Какви странни имена! — каза тя. — Слушайте, ето цяло семейство Стейвпени, а тук — някоя си Мери Ан Стикълпат 38 38 Буквално: Пробит грош и Дръж пътеката. Б.пр. .

— Но никое не е толкова странно, както моето — промърмори сър Чарлз.

— Картрайт 39 39 На английски Картрайт значи „колар“. Б.пр. ли? Не виждам нищо странно в името ви.

— Нямах пред вид Картрайт. Картрайт е актьорското ми име, което на края узаконих.

— А какво е действителното ви име?

— Не мога да ви кажа. То е моята позорна тайна.

— Толкова ли е ужасно?

— Не толкова ужасно, колкото смешно.

— О, кажете ми го.

— В никакъв случай — заяви сър Чарлз твърдо.

— Моля ви.

— Не.

— Защо?

— Ще се смеете.

— Няма.

— Не ще можете да се сдържите.

— О, моля, кажете ми го. Моля, моля, моля.

— Какво упорито създание сте, Ег. Защо искате да го знаете?

— Защото не искате да ми го кажете.

— Вие сте очарователно дете — произнесе сър Чарлз с малко задавен глас.

— Аз не съм дете.

— Не сте ли? Интересно.

— Кажете ми го — прошепна Ег тихо.

Шеговита и едновременно тъжна усмивка изкриви устата на сър Чарлз.

— Е, добре, ето. Баща ми се казваше Мъг 40 40 Глупак (англ.). Б.пр. .

— Наистина ли?

— Наистина и действително.

— Хм — промърмори Ег. — Малко неудобно е. Цял живот да носиш името Мъг…

— Не бих отишъл далеч в кариерата си. Съгласен съм. Спомням си — продължи сър Чарлз замечтано, — мислех (тогава бях млад) да се нарека Людовик Кастильоне…, но на края се примирих с английския му вариант Чарлз Картрайт.

— Наистина ли сте Чарлз?

— Да, кръстниците ми са се погрижили за това. — Той се поколеба, после добави: — Защо не казвате Чарлз… и не зарежете „сър“?

— Може.

— Вчера ме нарекохте така. Когато…, когато… помислихте, че съм умрял.

— О, тогава ли… — Ег се опита да направи гласа си равнодушен.

Сър Чарлз каза внезапно:

— Ег, така или иначе историята с това убийство вече не ми се вижда реална. Особено днес ми се струва невероятна. Исках да изясня тази работа преди… преди всичко друго. Аз съм суеверен в това отношение. Винаги съм свързвал успеха в решаването на проблеми с… успех от друг род. Ох, дявол да го вземе, защо го увъртам така? Аз толкова често съм обичал на сцената, че в действителния живот съм станал стеснителен… Аз ли съм, или Мендърз, Ег? Трябва да зная. Вчера мислех, че съм аз…

— Правилно сте мислили…

— Ти си чуден ангел! — извика сър Чарлз.

— Чарлз, Чарлз, не бива да ме целуваш в църковен двор…

— Ще те целувам, където си искам…

— Нищо не открихме — казваше Ег по-късно, когато бързаха обратно към Лондон.

— Глупости, открихме единственото нещо, което заслужава да се открие… Какво ме интересуват умрели свещеници или умрели доктори? Ти си единственото нещо, което е важно за мен… Знаеш, мила, че съм с тридесет години по-стар от теб… мислиш ли, че това няма значение?

Ег го щипна нежно по ръката.

— Не бъди глупав… Интересно дали другите са открили нещо?

— Да откриват, каквото щат — заяви сър Чарлз великодушно.

— Чарлз… ти толкова се беше запалил по тая работа.

Но сър Чарлз не играеше вече ролята на великия детектив.

— Вярно, представлението водех аз. Ала сега съм го предал на Мустакатия. То е вече негова работа.

— Мислиш ли, че той действително знае кой е извършил тези престъпления? Каза, че знаел.

— Вероятно няма ни най-малка представа, но е принуден да поддържа професионалната си репутация.

Ег мълчеше. Сър Чарлз попита:

— За какво мислиш, мила?

— Мислех за мис Милрей. Тя се държеше така особено оная вечер, за която ти разказах. Току-що бе купила вестника със съобщението за изравянето на трупа и каза, че не знаела какво да прави.