Агата Кристи - Трагедия в три действия

— Глупости — каза сър Чарлз весело. — Тази жена винаги знае какво да прави.

— Бъди сериозен, Чарлз. Тя изглеждаше… разтревожена.

— Ег, сладка моя, какво ме интересуват тревогите на мис Милрей? Нищо друго не ме интересува освен теб и мен.

— По-добре се пази от трамваите! — предупреди го Ег. — Не искам да овдовея, преди да съм станала съпруга.

Върнаха се в апартамента на сър Чарлз тъкмо за следобедния чай. Мис Милрей излезе да ги посрещне.

— Има телеграма за вас, сър Чарлз.

— Благодаря ви, мис Милрей. — Той се засмя с нервен момчешки смях. — Слушайте, трябва да ви кажа една новина. Мис Литън Гор и аз ще се женим.

Настъпи кратка пауза, след която мис Милрей каза:

— О! Уверена съм… уверена съм, че ще бъдете щастливи.

В гласа й звучеше странна нотка. Ег я забеляза, но преди да успее да сподели впечатлението си, Чарлз Картрайт се обърна към нея с бързо възклицание:

— Боже мой, погледни това, Ег. От Сатъртуейт.

Той пъхна телеграмата в ръцете й. Ег я прочете и очите й се отвориха широко.

Преди да хванат влака, Еркюл Поаро и мистър Сатъртуейт водиха кратък разговор с мис Линдън, секретарката на покойния сър Бартолъмю Стрейндж. Мис Линдън беше готова да помогне, но нищо важно не можеше да им каже. Мисиз де Ръшбриджър се споменавала в болничния дневник на сър Бартолъмю от чисто професионална гледна точка. Сър Бартолъмю говорел за нея само в медицински аспект.

Двамата мъже пристигнаха в санаториума около дванайсет часа. Прислужницата, която им отвори вратата, изглеждаше възбудена и зачервена. Мистър Сатъртуейт попита първо за старшата сестра.

— Не зная дали може да ви приеме тази сутрин — отговори момичето неуверено.

Мистър Сатъртуейт извади визитна картичка и написа на нея няколко думи.

— Моля занесете й това.

Въведоха ги в малка чакалня. След около пет минути вратата се отвори и влезе старшата сестра. Тя никак не изглеждаше пъргава и енергична, както обикновено.

Мистър Сатъртуейт се изправи.

— Надявам се, че ме помните — каза той. — Аз идвах тук със сър Чарлз Картрайт веднага след смъртта на сър Бартолъмю Стрейндж.

— Да, наистина, мистър Сатъртуейт, разбира се, че ви помня; а сър Чарлз попита тогава за клетата мисиз де Ръшбриджър и това изглежда такова съвпадение.

— Позволете ми да ви представя мосьо Еркюл Поаро.

Поаро се поклони, а старшата сестра отговори разсеяно. Тя продължи:

— Не мога да разбера как е възможно да получите телеграма, както казвате. Цялата тази работа ми се струва много загадъчна. Изключено е да има някаква връзка със смъртта на клетия доктор, нали? Трябва да е работа на някой луд — само така мога да си го обясня. Идването на полицията тук и всичко друго. Наистина беше ужасно.

— Полицията ли? — учуди се мистър Сатъртуейт.

— Да, от десет часа е тук.

— Полицията? — повтори Еркюл Поаро.

— Навярно сега ще можем да се видим с мисиз де Ръшбриджър — подхвърли мистър Сатъртуейт. — Щом ни е повикала…

Старшата сестра го прекъсна:

— О, мистър Сатъртуейт, значи, не знаете!

— Какво не знаем? — попита Поаро рязко.

— За клетата мисиз де Ръшбриджър. Тя умря.

— Умря ли? — възкликна Поаро. — Mille ton nerres 41 41 Гръмове небесни! (фр.). Б.пр. Сега ми става ясно. Да, сега ми става ясно. Трябваше да се сетя… — Той се спря. — Как умря?

— По много загадъчен начин. Пристигна за нея кутия шоколадени бонбони — бонбони с ликьор — по пощата. Тя изяла един — трябва да е имал ужасен вкус, но предполагам, че не е очаквала това и го е глътнала. Такова нещо не се изплюва.

— Oui, oui, 42 42 Да, да (фр.). Б.пр. и трудно е, ако изведнъж в гърлото ти потече някаква течност.

— И тъй, глътнала го и извикала, сестрата притичала, но не можахме да направим нищо. Умря след около две минути. Тогава докторът повика полицията, дойдоха и изследваха шоколадените бонбони. Целият горен ред е бил препипан, на долните нищо им нямаше.

— А каква отрова е била използвана?

— Смятат, че е никотин.

— Да — каза Поаро. — Пак никотин. Какъв удар! Какъв смел удар!

— Закъснели сме — рече мистър Сатъртуейт. — Сега вече никога няма да узнаем какво е искала да ни каже. Освен ако… освен ако… не е споделила тайната си с някого? — Той погледна въпросително старшата сестра.

Поаро поклати глава.

— Не е имало никакво споделяне на тайни, ще се убедите в това.

— Можем да попитаме — предложи мистър Сатъртуейт. — Например някоя от сестрите.