Агата Кристи: След погребението

Привърши закуската си, облегна се на възглавниците и зачете „Таймс“. Вестникът му подейства успокоително.

Към шест без петнадесет същата вечер телефонът иззвъня. Той вдигна слушалката. Гласът отсреща бе на мистър Джеймс Парът, в момента втория партньор в „Болард, Ентуисъл, Ентуисъл и Болард“.

— Слушайте, Ентуисъл. Току-що ми позвъниха от полицията от някакво си селище на име Личет Сейнт Мери.

— Личет Сейнт Мери?

— Да. Изглежда… — мистър Парът спря за миг. Беше притеснен. — Отнася се за мисис Кора Ланскне. Не беше ли тя една от наследниците на имението Абърнети?

— Да, разбира се. Видях я на погребението вчера.

— О! Значи е била на погребението?

— Да и какво?

— Ами… — продължи мистър Парът с извинителен тон. — Била е… Невероятно, нали? Била е… убита.

Мистър Парът произнесе последната дума с подчертано неодобрение. Искаше да покаже, че тази дума едва ли би могла да има отношение към фирма като „Болард, Ентуисъл, Ентуисъл и Болард“.

— Убита!

— Да, да, страхувам се, че е точно така. Искам да кажа, няма никакво съмнение.

— Как е стигнала до нас полицията?

— Чрез компаньонката й, или там икономка, не знам точно каква, мис Гилкрист. Полицаите й поискали името на някой близък родственик или на адвокатите на мисис Ланскне. Та тази мис Гилкрист не била сигурна за имената и адресите на роднини, но знаела за нас. И те ни се обадили незабавно.

— Защо смятат, че е убита? — попита мистър Ентуисъл.

В гласа на мистър Парът отново прозвуча нотка на извинение.

— Ами… очевидно няма никакво съмнение по този въпрос… искам да кажа, използвана е секира или нещо подобно — много жестоко убийство.

— С цел кражба ли?

— Така изглежда. Счупили са прозореца. Липсват разни дрънкулки, извадени са чекмеджета, неща от този род, но полицията смята, хм… че има нещо съмнително в цялата работа.

— Кога точно е станало?

— Някъде между два и четири и половина днес следобед.

— Къде е била икономката?

— Отишла да върне книги в библиотеката в Рединг. Върнала се към пет и намерила мисис Ланскне мъртва. От полицията искат да знаят имаме ли представа кой би могъл да я нападне. Аз им казах — тук в гласа на мистър Парът прозвуча възмущение, — че за мен цялата тази работа е невероятна.

— Да, разбира се.

— Трябва да е бил някой местен идиот — смятал е, че може да задигне нещо, после му е кипнала кръвта и я е нападнал. Така трябва да е било, не мислите ли, Ентуисъл?

— Да, да… — промърмори разсеяно мистър Ентуисъл. Прав е Парът, рече си той. Какво друго може да е?

Но в ушите му, за негово неудоволствие, прозвуча бодрият глас на Кора: „Но той е бил убит, нали?“

Каква глупачка бе тази Кора. Такава си е била винаги. Втурва се там, където и ангелите не смеят да стъпят… И изтърсва неприятни истини…

Истини!

Пак тази проклета дума…

Мистър Ентуисъл и инспектор Мортън се гледаха изпитателно.

Мистър Ентуисъл бе изложил пред инспектора с професионална точност всички факти, свързани с Кора Ланскне: домашната й среда, женитбата и вдовството й, финансовото й положение, роднините й.

— Мистър Тимъти е единственият й жив брат и най-близък родственик, но той боледува постоянно и въобще не напуска дома си. Упълномощен съм от него да го представлявам и да предприема всички необходими стъпки.

Инспекторът кимна. Появяването на този проницателен възрастен адвокат много го улесняваше. При това се надяваше, че той ще му окаже съдействие в разрешаването на този случай, който започваше доста да го озадачава.

— Доколкото разбрах от мис Гилкрист — подхвана Мортън, — един ден преди да умре, мисис Ланскне е пътувала на север, за да присъства на погребението на по-възрастния си брат.

— Точно така, инспекторе. Аз самият бях там.

— И не е имало нищо необичайно в поведението й? Нищо странно или… обезпокоително?

Мистър Ентуисъл повдигна вежди в знак на умело престорено учудване.

— Нима е обичайно да има нещо странно в поведението на човек, който не след дълго ще бъде убит?

Инспекторът се усмихна снизходително.

— Не исках да кажа, че трябва да е била ясновидка или да е имала предчувствие. Просто търся следа — да кажем, нещо необичайно.

— Не ви разбирам добре, инспекторе — отвърна мистър Ентуисъл.

— Случаят не е лесен за разбиране, мистър Ентуисъл. Да кажем, че някой е наблюдавал тази жена Гилкрист, когато е излязла от къщата около два часа и се е отправила към автобусната спирка в селото. Тогава този някой взема секирата, която се намира край бараката за дърва, разбива стъклото на кухненския прозорец, влиза в къщата, качва се по стълбите и напада мисис Ланскне с брадвата — напада я по най-зверски начин. Нанесъл й е шест или осем удара.