Агата Кристи - След погребението

— Мисис Ланскне ги купуваше на разпродажби — обясни мис Гилкрист. — Миличката, това й бе любимо занимание. Не изпускаше разпродажба в околността. Днес картините вървят евтино, почти без пари. Плащаше не повече от лира, дори само няколко шилинга на парче и всеки път повтаряше как можело да й се усмихне щастието и да попадне на нещо наистина ценно. За тази например казваше, че била образец на италианския примитивизъм и би могла да струва доста скъпо.

Мистър Ентуисъл погледна недоверчиво италианския примитив и си помисли, че Кора никога не бе разбирала от изкуство. Да не му викат Ентуисъл, ако някоя от тези цапаници струваше повече от пет лири!

— Естествено — продължи мис Гилкрист, забелязвайки изражението му и досещайки се веднага за реакцията му, — аз самата почти нищо не разбирам, макар че баща ми беше художник. Нямаше особен успех, трябва да призная. Като младо момиче слушах постоянно да се говори за живопис и това допадна на мисис Ланскне, тъй като тя имаше нужда от някого, с когото да разговаря за живопис и който да я разбира. Клетата душица, изкуството така й бе легнало на сърцето!

— Бяхте ли привързана към нея?

Глупав въпрос, помисли си Ентуисъл. Нима можеше да отвърне „не“? Няма съмнение, че съжителството с Кора е било изнурително.

— О, да — отвърна мис Гилкрист. — Разбирахме се много добре. Знаете ли, в някои отношения мисис Ланскне приличаше на малко дете. Каквото й е на ума, това и на езика. Не бих казала, че преценките й винаги са били разумни.

Е, да, рече си мистър Ентуисъл, за умрял човек не можеш да кажеш: „Тя беше пълна глупачка“, и попита:

— Не бихте я нарекли интелектуалка, нали?

— О, не, едва ли. Но беше твърде проницателна, мистър Ентуисъл. Всъщност беше изключително проницателна. Понякога ме удивляваше — ще каже нещо и ще излезе, че е попаднала право в целта.

Мистър Ентуисъл погледна мис Гилкрист с повишен интерес. Тя съвсем не е глупава, си рече той.

— Вие живеехте с мисис Ланскне от няколко години, нали?

— От три и половина.

— Бяхте нейна… компаньонка и също… хм… се грижехте за къщата, нали?

Очевидно бе докоснал деликатна тема. Мис Гилкрист се изчерви леко.

— Да, да, точно така. Аз поех почти изцяло готвенето — за мен е удоволствие да готвя, а също изпълнявам някои леки домакински задължения — бърсане на прах например. И дума да не става обаче за грубата работа!

С тона си мис Гилкрист даде да се разбере, че това е неин принцип. Мистър Ентуисъл, комуто не стана много ясно какво точно значеше „грубата работа“, измърмори нещо от учтивост.

— За това два пъти в седмицата идваше мисис Пантър от селото. Виждате ли, мистър Ентуисъл, не бих допуснала в никой случай да бъда слугиня. Когато моята малка чайна фалира… Какво нещастие бе за мен!… Бяха военни години, нали разбирате. Очарователно място! Нарекох го „Върбичката“, а чая сервирах в китайски порцелан с върбови мотиви — толкова изящни — към чая превъзходни сладкиши и кифлички — винаги съм била майстор на сладкишите и кифличките. Можеше да се каже, че преуспявах, но дойде войната, доставките намаляха и заведението фалира — една от жертвите на войната, така съм казвала винаги и така се опитвам да мисля за него. Изгубих малкото пари, които баща ми бе ми оставил и които бях вложила в чайната. При това положение естествено се наложи да се поогледам и да потърся нещо. Започнах при една дама, но не се получи — тя бе така груба и тиранична, после работих известно време в канцелария, но никак не ми хареса, и тогава дойдох при мисис Ланскне. Двете си допаднахме от самото начало — това, че съпругът й е бил художник, и всичко останало.

Мис Гилкрист направи пауза да си поеме дъх и добави тъжно:

— Ех, колко привързана бях към малката си мила и уютна чайна и какви отбрани хора идваха при мен!

Като гледаше мис Гилкрист, мистър Ентуисъл се сепна, осъзнавайки, че е направил откритие — в нейно лице съзря обобщения портрет на стотиците съдържателки на разните „Дафинови дървета“, „Оранжеви котки“, „Сини папагали“, „Върбички“ и „Райски кътчета“. Подобни особи, стегнати в целомъдрените си сини, розови или оранжеви престилки и I с маниери и поведение на благородни дами, му бяха сервирали китайски чай и сладкиши. Мис Гилкрист е имала свой Свещен дом — чайна в едновремешен стил, където тя като истинска благородна дама е поднасяла чай на благородна клиентела. Колко ли такива като мис Гилкрист имаше в цялата страна, досущ прилични една на друга, с кротки и неизразителни лица, търпеливи и горди, с посивели изтънели коси.