Агата Кристи - След погребението

Мистър Ентуисъл трепна.

— Да, да. Зверско престъпление. После нападателят отваря няколко чекмеджета, прибира шепа дрънкулки, които едва ли струват и десетачка, и изчезва.

— Тя е била в леглото си?

— Да. Изглежда се е върнала късно от път предишната нощ, уморена и превъзбудена. Както разбрах, получила е наследство?

— Да.

— Спала е много лошо и се е събудила с ужасно главоболие. Изпила е няколко чаши чай и е взела хапчета против главоболие, а после е наредила на мис Гилкрист да не я безпокои до обед. Не се е почувствала по-добре и е решила да изпие две хапчета за сън. После е изпратила мис Гилкрист да върне книгите в библиотеката с автобуса. Трябва да е била унесена или заспала, когато се е появил онзи. Можел е да си вземе каквото поиска само като я заплаши или пък не би му било трудно да й запуши устата. Но секира, взета нарочно още отвън, ми се струва прекалено.

— Може да е имал намерение само да я сплаши с нея — подхвърли мистър Ентуисъл. — В случай, че започне да се съпротивлява…

— Според медицинското заключение няма следи от съпротива. По всичко личи, че е спяла кротко, легнала на една страна, когато е била нападната.

Мистър Ентуисъл се размърда неловко на стола си.

— Чуваме от време на време за такива безсмислено жестоки убийства — рече той.

— Да, разбира се. Вероятно и този случай ще излезе такъв. Наредено е да се следят всички подозрителни лица. Не е местен човек — в това сме абсолютно сигурни. От местните хора получихме задоволителни обяснения — повечето са били на работа в тези часове. Пък и къщата е малко откъсната от селото и всеки би могъл лесно да се вмъкне, без да бъде забелязан. Към селото води цяла плетеница от пътеки. Времето е било слънчево, от няколко дни не е валял дъжд, така че не личат никакви следи от автомобилни гуми, ако приемем, че някой е дошъл с автомобил.

— Допускате, че престъпникът може да е бил с кола? — запита остро мистър Ентуисъл. Инспекторът сви рамене:

— Не бих могъл да твърдя. Това, което искам да кажа, е, че има някои любопитни страни в този случай. Ето тези неща например — и той приплъзна по повърхността на бюрото шепа дрънкулки: брошка във формата на трилистна детелина с малки перлички, друга брошка с вградени аметисти, малка огърлица от дребни перли и гранатова гривна. — Тези неща са били взети от кутията с бижута, а после са ги намерили захвърлени в един храст извън къщата.

— Да, наистина, доста любопитно. Може би нападателят й се е изплашил от това, което е извършил, и…

— Възможно е. Но тогава би могъл да ги остави още горе в стаята… Е, може пък паниката да го е обзела, докато се е измъквал от спалнята към входната врата.

Мистър Ентуисъл рече тихо:

— Или, както допуснахте, може да са взети само за прикритие.

— Да, има няколко възможности… Например да го е извършила тази мис Гилкрист. Живеят сами две жени — кой може да знае какви недоволства, свади или страсти са се развихряли между тях? Да, да, и тази възможност трябва да предвидим. Но е малко вероятно. Според сведенията, с които разполагаме, двете са били в много добри отношения. — Инспекторът поспря за малко, преди да продължи: — Според вас никой ли не би се облагодетелствал от смъртта на мисис Ланскне?

Адвокатът отново се размърда неловко.

— Не съм твърдял точно това.

Инспектор Мортън вдигна рязко строгия си поглед.

— Струва ми се, казахте, че мисис Ланскне е живяла от издръжката от брат си и че, доколкото ви е известно, не притежава собствен имот или средства.

— Точно така. Съпругът й банкрутира преди смъртта си, а доколкото познавам Кора още като момиче и по-късно, бих се изненадал да чуя, че е спестила или натрупала пари.

— Къщата е под наем, а не собствена, и малкото мебели нямат почти никаква стойност дори в днешно време. Имитация на дъб и безвкусни картини. Този, на когото ги остави, няма да спечели много — искам да кажа, ако е направила завещание.

Мистър Ентуисъл поклати глава.

— Не ми е известно нищо във връзка с нейно завещание. От години не бях я виждал. Разбирате, нали?

— Тогава какво точно искахте да кажете преди малко? Имахте нещо предвид, нали?

— Да, така е. Исках да бъда пределно точен.

— Мисълта ви беше за наследството, което споменахте, така ли? Това, което й е оставил брат й? Могла ли е да разполага с него според собственото си желание?

— Не, не в този смисъл, в който го тълкувате. Тя нямаше право да се разпорежда с капитала, а сега при положение, че е мъртва, той ще бъде разделен между останалите петима, на които Ричард Абърнети е завещал богатството си. Ето това имах предвид. Тоест и петимата автоматично се облагодетелстват от нейната смърт.