Агата Кристи - След погребението

— Това е Полперо — заяви с гордост мис Гилкрист. — Бяхме там миналата година и мисис Ланскне бе очарована от това живописно място.

След като се любува на Полперо откъм югозапад, северозапад и от още няколко посоки на света, мистър Ентуисъл се съгласи, че мисис Ланскне наистина е била ентусиастка.

— Мисис Ланскне обеща да ми остави скиците си — рече мис Гилкрист с копнеж. — Толкова им се възхищавам. Ето тази например… Просто се вижда как вълните се разбиват о брега, нали? Ако е забравила да го спомене, дали бих могла да взема поне една за спомен?

— Сигурен съм, че няма да има пречка — любезно й отговори мистър Ентуисъл.

След като уреди няколко последни формалности, той се отправи към банката, за да разговаря с директора, а после щеше да се консултира отново с инспектор Мортън.

— Съсипан си от умора, ето това е — нареждаше мис Ентуисъл с тон на възмущение и укор, какъвто често възприемат всеотдайните сестри по отношение на брата, чието домакинство водят. — Не е работа за твоята възраст. И какво общо имаш ти с всичко това, питам? Нали вече си пенсионер?

Мистър Ентуисъл отвърна кротко, че Ричард е бил един от най-старите му приятели.

— Е, да. Но Ричард Абърнети е вече мъртъв, нали? Така че не виждам никаква причина да се намесваш в неща, които не те засягат. Току-виж си настинал, каквито ледени ветрилници са влаковете днес. Отгоре на всичко — убийство! И за какво те повикаха?

— Свързаха се с мен, тъй като намерили в къщата на Кора бележка, подписана от мен, с която й съобщавам датата и часа на погребението.

— Погребения! Едно след друго. А, това ме подсеща, че още един от твоите скъпоценни Абърнети те търси днес по телефона. Мисля, че се представи като Тимъти. И пак за погребение. Каза, че ще позвъни по-късно.

Вечерта мистър Ентуисъл бе повикан на телефона. Той взе слушалката и чу на другия край на жицата гласа на Мод Абърнети.

— Слава богу, че ви хванах най-сетне. Тимъти е в ужасно състояние. Новината за Кора го извади от равновесие.

— Съвсем понятно е — отвърна мистър Ентуисъл.

— Какво казахте?

— Казах, че е съвсем понятно.

— А, да, разбира се — в гласа на Мод се усещаше недоверие. — Наистина ли става дума за убийство?

(„Било е убийство, нали?“ — бе възкликнала Кора. Но този път нямаше съмнение в отговора.)

— Да, за убийство става дума — потвърди мистър Ентуисъл.

— И то с брадва, така пишат във вестниците, а?

— Да.

— Вижда ми се крайно неправдоподобно — продължи Мод, — че сестрата на Тимъти, собствената му сестра, може да бъде убита с брадва.

На мистър Ентуисъл също му изглеждаше неправдоподобно. Животът на Тимъти бе толкова далеч от насилието, та човек би рекъл, че и роднините му трябва да са застраховани срещу него.

— Налага се да приемем истината, каквато е — рече тихо той.

— Ужасно се безпокоя за Тимъти. Всичко това му се отразява много зле. Сложих го да си легне, но той настоява да ви убедя да дойдете да разговаряте. Имало много неща, които искал да знае — ще има ли следствие за причината на смъртта и кой е длъжен да присъства, в какъв срок след него може да бъде извършено погребението, дали Кора е изразила определено желание да бъде кремирана, оставила ли е завещание…

Мистър Ентуисъл я прекъсна, преди списъкът да е станал твърде дълъг.

— Да, има завещание. Назначила е Тимъти за свой изпълнител.

— О, боже! Страхувам се, че Тимъти не ще е в състояние да предприеме каквото и да било.

— Кантората ще се погрижи за всичко необходимо. Завещанието е много просто. Оставила е скиците си и една аметистова брошка на компаньонката си, мис Гилкрист, а всичко останало на Сюзън.

— На Сюзън? Чудя се защо на Сюзън? Не си спомням някога да я е виждала дори — освен още като бебе.

— По мое мнение, защото е чула, че Сюзън е сключила брак, към който семейството й не е особено благосклонно.

Мод изсумтя:

— Дори Грегъри е далеч по стока от Пиер Ланскне. Разбира се, по мое време би била немислима женитбата с мъж, който работи в магазин — е, да, аптеката е нещо друго, не е галантерия, пък и Грегъри изглежда почтен. — Тя поспря, а после добави: — Значи ли това, че Сюзън ще получи и дела на Кора от наследството на Ричард?

— О, не. Капиталът ще бъде поделен според условията в завещанието на Ричард. А всичко, което има клетата Кора, са неколкостотин лири и мебелите от къщата. Като се платят някои дългове и се разпродадат мебелите, едва ли ще останат повече от петстотин лири. Ще има следствие за установяване на причината за смъртта, разбира се. Насрочено е за следващия четвъртък. Ако Тимъти е склонен да приеме, ще изпратим младия Лойд като наблюдател от името на семейството. — Мистър Ентуисъл поспря, после добави с неудобство: — Страхувам се, че ще се вдигне известен шум… предвид на… обстоятелствата.