Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

— Формата е от решаващо значение — каза Кейси. — Отпред крилото е леко издуто, а отзад — абсолютно плоско. Това е така, защото въздухът над крилото трябва да се движи с по-голяма скорост, а законът на Бернули гласи, че…

— Завършил съм право — напомни ѝ намусено Ричмън.

— Законът на Бернули е съвсем прост: колкото по-висока е скоростта на движение на газовете, толкова по-слабо е налягането им. Което ще рече, че налягането във вътрешността на движещ се поток газове е по-ниско от това на околния въздух… Когато въздухът минава с голяма скорост над крилото, той създава вакуум и издърпва крилото нагоре. Самото крило е достатъчно здраво, за да издържа корпуса и по този начин целия самолет се повдига нагоре. И литва…

— Ясно.

— Два фактора определят силата на повдигането: скоростта, с която крилото се движи във въздуха, и радиусът на извивката. Колкото по-голям е този радиус, толкова помощна е повдигащата сила.

— Ясно.

— При високата скорост по време на полет не е необходима силно изразена извивка на крилото. Дори обратното — то трябва да е максимално плоско. Но когато самолетът се движи бавно — при излитане и кацане, крилото има нужда от по голяма извивка, за да се увеличи повдигащата сила. Това се постига с помощта на елероните: предните се повдигат до определен ъгъл, задните се спускат…

— Значи тези елерони са нещо като задкрилки, но действат отпред?

— Да.

— Никога не съм им обръщал внимание — промърмори Ричмън и присви очи по посока на крилото.

— Малките самолети ги нямат — допълни Кейси. — Но натоварено с пътници и багаж, това животно тежи почти триста тона. За него предните елерони са задължителни.

Първата уребрена повърхност изскочи от крилото и бавно се плъзна напред и надолу. Тикнали ръце в джобовете на работните комбинезони, мъжете се наведоха над нея.

— Защо обръщат специално внимание на тези извивки? попита Ричмън.

— Защото задействането им по време на полет може да бъде причина за „турбуленцията“, докладвана от екипажа — отвърна Кейси. — Помниш, че при нормална скорост крилото трябва да е почти плоско, нали? Ако елероните се задействат, самолетът ще изгуби стабилността си.

— А какво би ги задействало?

— Пилотска грешка. Това е най-честата причина.

— Но пилотът на този самолет е имал отлична подготовка — напомни младежът.

— Така е…

— Тогава? Ако приемем, че не става въпрос за пилотска грешка?

Кейси се поколеба, после каза:

— Съществува състояние, което наричаме „непредизвикано спускане на елероните“. Това означава, че задкрилките се спускат сами, без команда от страна на екипажа…

— Нима е възможно подобно нещо? — свъси вежди Ричмън.

— Случвало се е — неохотно призна Кейси. — Но никога на този модел самолети. — Все още не ѝ се искаше да навлиза в подробности с това момче.

— Защо тогава ги проверяват? — продължаваше да се мръщи Ричмън.

— Защото всичко е възможно, освен това работата ни го изисква. Може би тази машина има специфичен проблем. Може би контролните кабели са се оплели, може би има повреда в електрозахранването на хидравличната система… Да не говорим за още куп неща: изключване на датчиците, грешка в закодираните команди на бордкомпютъра. Ще проверим всички системи, за да разберем какво се е случило и защо се е случило. В момента действаме на тъмно…

В пилотската кабина се бяха натикали четирима мъже, очите им внимателно опипваха контролните уреди. Ван Трунг, който имаше лиценз за летене с този тип самолети, се беше отпуснал в креслото на командира, на мястото на първия пилот вдясно от него седеше Кени Бърн. Виетнамецът включваше контролните екрани един по един: задкрилки, предни елерони, повдигачи, рудан. Останалите наблюдаваха показанията.

Кейси и Ричмън стояха в коридора зад кабината.

— Откри ли нещо, Ван? — подвикна тя.

— Още не.

— Тази птичка е сладур — обади се Кени Бърн. — Всичко ѝ е наред.

— Значи причината за инцидента може би действително е турбуленция — промърмори Ричмън.

— Глупости! — ядно повиши глас Бърн. — Кой беше този умник? Момчето ли?

— Да — призна си Ричмън.

— Кейси, я го вкарай в час! — изръмжа Кени Бърн и хвърли кос поглед през рамото си.

— С турбуленцията се оправдават всички бъркотии, които могат да се случат по време на полет — започна Кейси. — Това явление действително съществува, доста самолети в миналото са си патили от него… Но при днешните стандарти за сигурност на полетите, турбуленцията не може да бъде причина за толкова тежки поражения.