Майкъл Крайтън - Въздушна клопка

— Защо?

— Радарът, приятел — остро се намеси Бърн. — Всички граждански самолети са оборудвани с метеорологичен радар. Благодарение на него пилотите виждат какви са условията по курса и имат достатъчно време да ги избягнат. Да не говорим за отличната връзка, която съществува между отделните самолети по време на полет. Ако някой лети в твоя въздушен коридор, но е на триста километра пред теб, той моментално ще ти съобщи за лошото време и ти ще имаш достатъчно време за корекции в курса. Ето защо времето на сериозните турбуленции е безвъзвратно отминало… Ричмън очевидно се подразни от заядливия тон на Бърн.

— Не знам дали е така — промърмори той. — Но съм летял на самолети, които здравата са ме клатили!…

— А да си бил свидетел на смъртни случаи от подобно клатене?

— Е, не съм…

— Да си видял хората да излитат от креслата си?

— Не съм.

— Да си видял ранени и смазани?

— Не — поклати глава Ричмън.

— Значи всичко е ясно — победоносно го изгледа през рамо Бърн.

— Но все пак е възможно да…

— Какво значи „възможно“? — отново пламна червенокосият. — Това да не ти е съд?

— Не, но…

— Ти си адвокат, нали?

— Да, но…

— Не е зле да си изясниш нещата, момче. При това веднага. Тук ние не се занимаваме с право. Правото е една кофа с лайна и нищо повече. Това тук е самолет… машина , разбираш ли? Тя или е в ред, или не е в ред. Тук място за мнения и становища няма! Затова ще те помоля да си затваряш устата и да ни оставиш да работим!

Ричмън се намръщи, но очевидно беше решил да не отстъпва.

— Добре — кимна той. — Не е била турбуленция, но в такъв случай трябва да има доказателства за…

— Тук си прав — не го изчака да довърши Бърн. — Знакът за затягане на коланите. Първата работа на пилотите в случай на въздушни ями е да включат този знак и да отправят съответното предупреждение по радиоуредбата. Хората се закопчават, контузии няма. Но това копеле не е направило никакво предупреждение…

— Може би сигналът не работи…

— Я погледни нагоре — изръмжа Бърн и докосна някакъв бутон. Знакът за затягане на коланите светна, разнесе се звуков сигнал.

— Може би радиоуредбата не е била в ред.

— В ред си е — прозвуча гласът на Бърн през високоговорителите. — Сам можеш да се увериш в това, нали?

В рамката на отворената врата се появи фигурата на Дан Грийн — инспекторът от Областната служба. Беше леко запъхтян от стръмната стълба.

— Здрасти, момчета — извика той. — Нося ви разрешително за превоз на машината до Бърбанк. Предположих, че ще искате птичката си там…

— Искаме — кимна Кейси.

— Хей, Дан — обърна се да го изгледа Кени Бърн. — Много хубава работа свърши по задържането на екипажа!

— Майната ти! — озъби се Грийн. — Моят човек беше там точно една минута след кацането, но тези типове вече ги нямаше! — Извърна се към Кейси и попита: — Свалиха ли покойника?

— Още не, Дан. Доста се е оплел…

— Другите два трупа са отнесени, ето ти списъка на ранените. Разпределени са в различни болници във Уестсайд… — Подаде листа на Кейси и добави: — Неколцина останаха в лечебницата на летището…

— Колко?

— Шест-седем човека, включително две стюардеси.

— Мога ли да говоря с тях? — попита Кейси.

— Не виждам защо не — кимна Грийн. Кейси се обърна към пилотската кабина:

— Кога ще приключиш, Ван?

— Най-малко след час.

— Тогава ще взема колата…

— Да не забравиш и шибаното адвокатче! — заядливо подхвърли Бърн.

Седнал зад волана на минивана, Ричмън изпусна въздуха от гърдите си:

— Господи, винаги ли са толкова любезни?

— Инженери — сви рамене Кейси и мислено добави: Какво си очаквал, нима не си се сблъсквал с подобни хора в „Дженерал Мотърс“? — В емоционално отношение са тринадесетгодишни, точно когато момчетата захвърлят играчките, забелязват момичетата и започват да мислят за други неща… Възпитанието им куца, обличат се зле, но едновременно с това са страхотно интелигентни и добре подготвени… Държат се арогантно, външни хора не могат да участват в тяхната игра.

— Особено пък адвокати…

— Всички, не само адвокатите. Те са като гросмайстори и нямат време за губене с аматьори. А в момента са под напрежение…

— Ти не си ли инженер?

— Аз? Не, не съм. Аз съм жена, аз работя в КК. Това са трите причини, поради които никой не ме брои. Сам видя, че Мардър ме назначи за говорител на комисията. Това е допълнителен удар. Инженерите мразят да контактуват с медиите.