Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Искате да кажете, че получавате данни за нейното завръщане още преди да е потеглила?

— Да.

— Защо? — попита Кейт.

Гордън въздъхна.

— Сложно е за обяснение. Всъщност онова, което виждаме в магнитното поле, е вероятностна функция — възможността машината да се завърне. Обикновено ние не разсъждаваме по този начин. Просто казваме, че машината се завръща. Но ако трябва да бъдем точни, полевият скок ни подсказва, че нейното завръщане е много вероятно.

Кейт поклати глава.

— Не разбирам.

— Нека си кажем просто, че в нормалния свят имаме определени представи за причина и следствие. Първо идва причината, после следствието. Но в квантовия свят редът на събитията невинаги е такъв. Ефектът може да се появи едновременно с причината и дори да я изпревари. Както виждаме в нашия случай.

Жената влезе в една от машините. Наведе се и пъхна бялата плочка в процеп върху основата пред себе си.

— Сега тя инсталира навигационния маркер, който насочва машината назад във времето.

— И как може да бъде сигурна, че ще се върне? — попита Стърн.

— Прехвърлянето между вселените — отговори Гордън — създава особена потенциална енергия, като разтеглена пружина, която дърпа назад. Тъй че връщането на машините става сравнително лесно. Сложното е на отиване. Точно този процес е кодиран в керамичната плочка. — Той се наведе към микрофона. — Сю, колко време ще отсъстваш?

— Около минута, може би две.

— Добре. Синхронизацията приключи.

Изведнъж техниците заговориха, като превключваха приборите на пултовете и гледаха техните показания.

— Проверка на хелия.

— Пълен комплект — отговори единият техник.

— Проверка на ядрения резонанс.

— В норма.

— Готовност за центровка на лазерите.

Единият техник натисна бутон и към центъра на машината бликнаха снопове зелени лазерни лъчи. Десетки ярки петна заблестяха по тялото и лицето на Сю Гомес, която стоеше неподвижно със затворени очи.

Прътите бавно се завъртяха. Жената в центъра оставаше неподвижна. Лазерите описваха по тялото й зелени хоризонтални ивици. После прътите спряха.

— Лазерите центровани.

— Довиждане, Сю — каза Гордън, после се обърна към другите. — Е, добре. Започваме.

Извитите водни щитове около клетката започнаха да излъчват слабо синкаво сияние. Машината отново се завъртя. Жената в центъра оставаше неподвижна; машината се въртеше около нея.

Бръмченето ставаше все по-силно. Въртенето се ускоряваше. Жената стоеше уверено и спокойно.

— За това пътешествие — каза Гордън — ще й трябват само една-две минути. Но акумулаторите разполагат с енергия за трийсет и седем часа. Това е максималният срок за престой на машините в миналото, без да се завръщат.

Прътите се въртяха стремително. Раздаде се рязък пукот, напомнящ картечна стрелба.

— Това е проверката за препятствия — Инфрачервени сензори проверяват пространството около машината. Няма да я задействат, ако засекат предмети по-близо от два метра. Това е предпазна мярка. Не бихме желали машината да изскочи насред каменна стена. Добре… Сега пускат ксенон. Започва се.

Бръмченето бе станало много мощно. Металните пръти се въртяха толкова бързо, че се сливаха в полупрозрачна стена. Зад тях ясно се различаваше силуетът на Гомес.

Раздаде се механичен глас:

— Стойте неподвижно… отворете очи… поемете дълбоко дъх… задръжте… Сега!

От покрива на машината бързо се спусна сканиращ обръч.

— А сега гледайте внимателно — каза Гордън. — Всичко става много бързо.

Кейт видя как от прътите към центъра бликнаха тъмновиолетови лазерни лъчи. За миг жената вътре запламтя, сякаш нажежена до бяло, после в машината избухна ослепителна бяла светлина. Кейт стисна клепачи и извърна глава. Когато погледна отново, пред очите й танцуваха цветни петна и за момент не успя да види какво е станало. После осъзна, че машината е по-малка. Беше се отдръпнала от кабелите, които сега висяха свободно.

Още един лазерен блясък.

Машината беше още по-малка. Жената в нея също. Сега бе висока само около метър и продължаваше да се смалява сред поредица от лазерни проблясъци.

— Господи! — възкликна Стърн, без да откъсва очи от гледката. — Какво ли усеща човек, докато преживява това?

— Нищо — каза Гордън. — Изобщо не го усеща. Нервните импулси, достигат от кожата до мозъка за около сто милисекунди. Лазерното изпаряване трае пет наносекунди. Преди да усети нещо, човек вече е изчезнал.

— Но тя все още е тук.