Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Почти никога. Много рядко пращаме двама.

— Тогава защо имате толкова много машини? — попита Стърн. — Преброих долу осем бройки. Две не са ли достатъчни?

— Това, което виждате, е просто резултат от нашата изследователска програма — каза Гордън. — Работим непрекъснато, за да усъвършенстваме модела.

Отговорът на Гордън звучеше правдоподобно, но Стърн бе уверен, че е зърнал нещо в очите му — някакъв мимолетен проблясък на тревога.

Определено има и още нещо.

— Струва ми се — настоя той, — че е по-логично да усъвършенствате едни и същи машини.

Гордън сви рамене, без да отговори. Определено.

— Какво правят онези работници долу? — подхвърли Стърн поредния пробен въпрос. Той посочи двамата коленичили мъже, които човъркаха из основата на една от машините. — Имам предвид машината в ъгъла. Какво точно поправят?

— Дейвид — започна Гордън, — смятам, че…

— Тази технология наистина ли е безопасна?

Гордън въздъхна.

— Погледни сам.

На големия екран пред тях изведнъж се появи серия от бързи проблясъци върху пода на транзитната зала.

— Ето я — каза Гордън.

Блясъците ставаха все по-ярки. Отново чуха трясък, който постепенно се засилваше. После клетката си възвърна предишните размери; бръмченето заглъхна; над пода се завихри мъгла, жената излезе навън и размаха ръка към наблюдателите.

Стърн се вторачи в нея. Изглеждаше в отлична форма. Външността й бе точно същата, както преди.

Гордън го погледна.

— Повярвай ми, всичко е напълно безопасно. — Той се завъртя към екрана. — Как беше там, Сю?

— Превъзходно — отговори тя. — Изходното място е от северната страна на реката. Уединено кътче в гората. А и времето е доста добро за април. — Тя погледна часовника си. — Съберете екипа си, доктор Гордън. Ще задействам резервния маркер. После се връщаме да измъкнем онзи дядка, преди някои да му е сторил зло.

— Легнете на лявата си страна, моля.

Кейт се извъртя на една страна върху масата и неспокойно погледна как един застаряващ мъж с бяла престилка повдига над ухото й някакъв странен инструмент, напомнящ пистолет за лепило.

— Ще усетите лека топлина.

Лека топлина ли? Всъщност усети почти болезнено парене в ухото си.

— Какво е това?

— Органичен полимер — каза човекът. — Не е токсичен и не предизвиква алергии. Изчакайте осем секунди. Добре, а сега раздвижете челюсти, моля. Искаме да прилепне плътно. Много добре, продължавайте да дъвчете.

Тя го чу как се придвижи по-нататък. На масата зад нея лежеше Крис, после Марек. Чу гласа на стареца:

— Легнете на лявата си страна, моля. Ще усетите лека топлина…

След малко той отново се върна при нея. Накара я да се извърти и инжектира горещ полимер в другото й ухо. Гордън гледаше от ъгъла на стаята.

— Устройството все още е експериментално — каза той, — но засега действа много добре. Направено е от полимер, който започва да се разпада по биологичен път след около седмица.

По-късно човекът ги накара да станат. Обиколи всички и сръчно измъкна от ушите им пластмасовите отливки.

— Чувам много добре — каза Кейт на Гордън. — Не ми трябва слухов апарат.

— Това не е слухов апарат — отговори той.

В другия край на стаята техникът пробиваше дупки в пластмасовите отливки и вмъкваше вътре електронна апаратура. Работеше удивително бързо. Когато електрониката бе монтирана, той запуши отворите с пластмаса.

— Това е машинен преводач и радиомикрофон — обясни Гордън. — За, в случай че се налага да разбереш какво ти говорят.

— Но дори и да разбера — възрази Кейт, — как ще мога да отговоря?

Марек я сръчка с лакът.

— Не се тревожи. Аз говоря окситански. И старофренски.

— А, добре — сряза го тя. — Ще успееш ли да ме научиш в близките петнайсет минути?

Думите просто й се изплъзнаха от устата. Беше напрегната от очакването в най-близко време да я изпарят, унищожат или каквото там правеха с онази машина.

Марек като че се изненада.

— Не — отговори сериозно той. — Но ако бъдем заедно, ще се погрижа за теб.

Нещо в тона му я успокои. Той беше толкова праволинеен. Вероятно наистина ще се погрижи за мен, помисли си тя и усети, че й олеква.

След малко всички получиха пластмасови слушалки с телесен цвят.

— В момента са изключени — каза Гордън. — За да ги включите, просто потупайте ухото си с пръст. А сега елате насам, ако обичате…

Гордън раздаде на всички по една малка кожена кесия.

— Разработваме комплект за първа помощ; това са прототипи. Вие първи ще навлезете в света на миналото, тъй че може да ви потрябват. Можете да ги носите незабелязано под дрехите си.