Майкъл Крайтън - Фатален срок

Той отвори едната кесия и извади алуминиево цилиндърче с дължина десет сантиметра и диаметър около три. Приличаше на кутийка от пяна за бръснене.

— Това е единствената защита, която можем да ви осигурим. Съдържа дванайсет дози етиленов дихидрид с белтъчен субстрат. Можем да ви демонстрираме действието върху нашия котарак Ейч Джи. Къде си, Ейч Джи?

Един черен котарак скочи върху масата. Гордън го погали, после пръсна струйка газ под носа му. Котаракът примига, изсумтя и падна на една страна.

— Загуба на съзнание след шест секунди — каза Гордън, — а след това жертвата нищо не помни. Но имайте предвид, че действието е кратко. И за да постигнете желания ефект, трябва да го пръснете право в лицето на противника.

Котаракът вече мърдаше и започваше да се съживява. Гордън отново разтвори кесията и извади три червени хартиени кубчета колкото бучки захар, всяко покрито с прозрачен восъчен слой. Приличаха на фойерверки.

— Ако трябва да запалите огън — каза той, — това ще ви свърши работа. Дръпнете ли връвчицата, кубчето пламва. Маркирани са петнайсет, трийсет и шейсет — броят на секундите, преди да се разгорят. Восъчното покритие ги прави водоустойчиви. И едно предупреждение: понякога не действат.

— Защо да не си вземем най-обикновена запалка? — попита Крис Хюз.

— Не подхожда на епохата. Не бива да носите пластмасови предмети. — Гордън пак се зае с комплекта. — След това имаме елементарни средства за първа помощ, без излишен лукс. Средства против възпаления, разстройство, гърчове и болкоуспокояващи. Едва ли искате да повръщате в замъка. Можем да ви дадем и таблетки за пречистване на питейна вода.

Стърн имаше чувството, че вижда всичко това насън. Да повръщам в замъка, помисли си той.

— Вижте какво, ъъъ…

— И накрая универсален джобен инструмент, съдържащ между другото нож и шперц.

Инструментът приличаше на швейцарско джобно ножче, направено изцяло от стомана. Гордън върна всичко в кесията.

— Тия неща вероятно няма да ви потрябват, но все пак е добре да ги имате. А сега да ви облечем.

Стърн не можеше да се освободи от мъчителното чувство на безпокойство. Една добродушна старица стана иззад шевната машина и им подаде дрехите: първо бели ленени гащета почти като съвременните боксерки, но без ластик, после кожен колан, след това черен вълнен клин.

— Какво е това? — попита Стърн. — Чорапогащи?

— Просто панталони от онова време, скъпи.

Панталоните също нямаха ластик.

— Как се закрепват?

— Затягаш ги с пояса под жакета си. Или ги връзваш за шнурчетата на жакета.

— Шнурчета?

— Точно така, скъпи. На жакета.

Стърн се озърна към другите. Те спокойно поемаха дрехите една по една и ги трупаха на купчинки. Сякаш знаеха кое за какво служи; изглеждаха безразлични, като че стояха в магазин за конфекция. Но Стърн бе объркан, готов да изпадне в паника. След малко получи бяла платнена риза, която му стигаше до средата на бедрото, и по-широка плъстена риза, наречена жакет. Накрая се появи кинжал в ножница на стоманена верижка. Той изгледа оръжието накриво.

— Всички ги носят. Ако не за друго, ще ти трябва поне при храненето.

Той разсеяно пусна кинжала върху камарата и се разрови из дрехите, търсейки шнурчетата.

— Тези дрехи би трябвало да са неутрални — каза Гордън, нито много скъпи, нито прекалено евтини. Искаме да напомнят облеклото на скромен търговец, дворцов паж или обеднял благородник.

Стърн получи и обувки, напомнящи кожени чехли е вирнати нагоре заострени върхове. Като обувки на шут, мрачно помисли той.

Старицата се усмихна.

— Не бой се, имат пневматични ходила, също като маратонките.

— Защо всичко е мръсно? — навъси се Стърн, оглеждайки жакета.

— Е, не би желал да биеш на очи, нали?

Преоблякоха се в съблекалнята. Стърн огледа другите мъже.

— И как точно да се…

— Искаш да знаеш как се обличат хората през четиринайсети век? — попита Марек. — Много лесно.

Марек бе смъкнал всички дрехи и преспокойно се разхождаше гол. По тялото му се издуваха огромни мускули. Разтревожен и притеснен, Стърн бавно събу панталоните си.

— Първо — каза Марек — обуй долните гащи. Те са от много фин лен. По онова време са имали хубаво платно. За да ги закрепиш, стегни ремъка около кръста си и навий два пъти горния край на гащите. Разбра ли?

— Значи коланът се носи под дрехите?

— Точно така. За да държи долните гащи; След това обуваш панталона. — Марек се зае да нахлузва черния вълнен клин. Отдолу крачолите бяха затворени, като на бебешки ритайки. — В горния край има шнурчета, виждаш ли?