Майкъл Крайтън - Фатален срок

— Как мислиш, Даян — каза Донигър, — ще заминат ли?

— Да. Ще заминат.

— Могат ли да се справят?

Даян Крамър помълча.

— Според мен шансът е петдесет на петдесет.

Слизаха по широка бетонна рампа, създадена сякаш за минаване на камиони. На дъното имаше масивна стоманена врата. Марек забеляза шест телевизионни камери, монтирани на различни места над рампата. Докато групата се спускаше към вратата, камерите се извъртаха подир нея. Когато стигнаха долу, Гордън вдигна очи към най-близката камера и зачака.

Вратата се разтвори.

Гордън въведе гостите в малкото помещение отвъд нея. Вратата се затвори зад тях с тежък метален звън. Гордън прекрачи към следващата врата и отново изчака.

— Не можете ли да ги отворите? — попита Марек.

— Не.

— Защо? Не ви ли вярват?

— Не вярват на никого — каза Гордън. — Повярвайте ми, никой не може да влезе тук без наше разрешение.

Втората врата се отвори.

Влязоха в грубовата метална клетка. Въздухът беше хладен, леко застоял. Вратата се захлопна зад тях. С тихо бръмчене клетката потегли надолу.

Марек разбра, че се намират в асансьор.

— Ще се спуснем на триста метра дълбочина — каза Гордън. Моля ви за търпение.

Асансьорът спря и вратата се отвори. Тръгнаха по дълъг, кънтящ коридор с бетонни стени.

— Това е нивото за контрол и поддръжка — обясни Гордън. Самите машини са на още сто и петдесет метра под нас.

Стигнаха до поредната масивна врата — този път тъмносиня и прозрачна. Отначало Марек помисли, че е направена от извънредно дебело стъкло. Но когато невидими електромотори отдръпнаха двете крила настрани, той забеляза лекото потрепване под повърхността.

— Вода — каза Гордън. — Тук на доста места използваме водна защита. Квантовата технология е много чувствителна към външните влияния: космически лъчи, електромагнитни смущения и тъй нататък. Именно затова сме се заровили под земята.

Отпред се появи още една стъклена врата. Минаха през нея и се озоваха в ослепително бял коридор с врати от двете страни. На първата отляво имаше надпис ПРЕДВАРИТЕЛНО КОМПРЕСИРАНЕ. На следващата — ПОЛЕВА ПОДГОТОВКА. А малко по-нататък по коридора видяха табелка с една-единствена дума — ТРАНЗИТ.

Гордън потри длани.

— Да започнем от компресирането.

Залата беше малка и Марек си помисли, че прилича на болнична лаборатория; обзе го лека тревога. В центъра на помещението се издигаше вертикална тръба, висока над два метра и широка около метър и половина. Част от стената бе открехната. От вътрешната страна имаше бледи хоризонтални ивици.

— Да не е машина за слънчев загар? — попита марек.

— Не, това е усъвършенстван резонансов скенер. Като тези, които използват в болниците, само че по-мощен. Но ще видите, че е добра подготовка за самата машина. Предлагам да влезете пръв, доктор Марек.

— Вътре ли? — сепна се Марек и посочи машината. Отблизо тя приличаше no-скоро на бял ковчег.

— Просто си свалете дрехите и влезте. Наистина е като скенер — няма да усетите нищо. Целият процес трае около минута. Ние ще сме в съседното помещение.

Групата излезе през една странична врата с малко прозорче. Марек не успя да види какво има оттатък. Вратата се захлопна.

В ъгъла имаше стол. Марек отиде до него и свали дрехите си, после влезе в скенера. Чу тих пукот, след това се раздаде гласът на Гордън.

— Доктор Марек, погледнете надолу, ако обичате.

Марек наведе глава.

— Виждате ли кръга на пода? Моля ви, застанете така, че краката ви да бъдат изцяло в него… Да, благодаря, така е чудесно. Сега вратата ще се затвори.

С механично бръмчене вратата се завъртя на пантите. Марек чу съскането на въздух.

— Херметична ли е? — попита той.

— Да, така трябва. Може би усещате навлизането на хладен въздух. Докато калиброваме, в кабината постъпва допълнително количество кислород. Не страдате от клаустрофобия, нали?

— Засега не.

Марек огледа вътрешността на кабината. Сега разбра, че бледите ивици всъщност са отвори, покрити с прозрачна пластмаса. Зад нея се виждаха светлини и малки бръмчащи машинки. Въздухът стана значително по-хладен.

— В момента калиброваме — каза Гордън. — Опитайте се да не мърдате.

Изведнъж ивиците наоколо почнаха да се въртят и машините затракаха. Въртяха се все по-бързо и по-бързо, сетне рязко спряха.

— Дотук добре. Как се чувствате?

— Като в мелничка за чер пипер — каза Марек.

Гордън се разсмя.

— Калиброването приключи. За останалото е необходима голяма точност, затова процесът се води автоматично. Просто изпълнявайте инструкциите, които чувате. Разбрахте ли?